Бали - краят на историята

    Всяко хубаво нещо има и своя край. Така и нашето пътешествие беше към приключване. Но ние не се предаваме лесно, вместо да спим до късно и да се подготвим психически и физически за дългото пътуване на обратно към България, ние си организираме полудневна обиколка на места, които не бяхме посетили по време на престоя си тук. Сутринта след опаковане на багажа яхнахме моторчето за последно и се запътихме към оризовите полета на Чангу, за да закусим. По пътя задминахме церемония.

Бали - плажове на мечтите

    Време за плаж. Даже за два. От най-красивите и най-трудните за намиране. Тези две характеристики изглежда вървят ръка за ръка. 

    По едночасовия път към най-южната част на острова спряхме, поогладнели, на най-

Бали - юг

    Стигнахме и до момента да отделим цял ден на южната част на Бали или по-правилно казано - Bukit Peninsula. Говори се, че тази част на острова е завладяна огромни хотели, строежи и всичко е с комерсиални цели, дори че усещане за "истинския Бали" не се долавя. Злите езици не спират да говорят. Нека добрите езици се опитат да ги опровергаят :)
    Започнахме деня от залива Tanjung benoa. Там с пълна сила вилнеят търсачите на водни и плажни преживявания. Гмуркане, плаване, разходка с лодка, летене, катери, банани, курабийки и какви ли не странни съоръжения едвам се разминаваха в морето. Врява се дочуваше от всякъде - независимо дали някой се радваше бурно на успеха си s джета или друг крещеше от страх, докато му дърпаха въжетата да го приземят. Ние, будалите само закусихме на фона на всичко това и продължихме с разходка до Turtle Island (острова на костенурките). От брега стигнахме до там с малка лодка с прозрачно дъно, през което би трябвало да се виждат риби. Само че не се случи точно така - лодкарят ни светна да хвърляме парченца хляб отстрани на лодката и да гледаме рибите. Самият остров на костенурките беше място почти на морското равнище, където живееха и то доста добре не само костенурки, но и представители на други животински видове. Нещо като малък зоопарк, но с акцент върху костенурките. Още от джапането във водата ни посрещна мъж, разходи ни през костенурките, останалите животни, снима и т.н.
Усещане като към ВИП гост, само че това го правеха със всички пристигащи.

Бой за хляб

Бали - флора и фауна

    Много представители главно на летящата фауна намерихме в Bali Bird Park. Типични за Бали, други индонезийски острови или Африка, повечето живущи в парка летят/ходят на свобода.  Понеже не съм виден орнитолог, ще говоря в снимки. Не че думите стигат да се опише такава пъстрота.

Бали - остров Лембонган

    Остров Лембонган представлява късче земя с площ около 8 кв.км, съвсем близо до Бали. Решихме да се разходим и натам, да опитаме подводния и надводния свят. Обадихме се на номера от една брошура, която предлагаше екскурзии до там и на следващата сутрин ни взеха от нашата вила. Закараха ни до добре познатия ни Санур, от където тръгват много лодки, яхти и други водни превозни средства за островите Лембонган и Пенида, и съвсем малкия помежду им Ченинган. Изкуството на качването на лодката се състоеше в това да уцелиш правилния момент без вълна наблизо, докато си нагазил в морето до колене и се целиш в лодката. Интересно, ако наистина е бурно морето, кой ли щеше да го овладее това изкуство.

Бали - Джимбаран

Разходките по тъмно на плажа са романтично, но изискващо повишено внимание преживяване. Установихме това вечерта, когато се наложи да прекосим целия плаж на Джимбаран, за да стигнем до мястото, където бяхме паркирали моторчето си. Но денят беше свеж и насищащ с впечатления, както може да очаква за всеки ден...
Джимбаран се намира на южната част на острова, затова трябва да се премина областта около летището, най-тясната част. Единствената ни възможност беше пътя за летището, широк и много натоварен, с кръгови, задръствания и динамични участъци. 

Наце вече на всякакви пътища можеше да кара със скутера. Даже на моменти се буташе като истински местен :)

Бали - северът

Естествено проспахме алармата в 3 сутринта, по-точно заспахме пак, след като я изключихме. Събуди ни нашия гайд, тропайки по стъклената врата на спалнята ни :) Добре, че беше така оправен да ни потърси.
Бяхме готови по войнишки за 5 минути.
Идеята беше да сме на плажа Ловина по тъмно, за да се качим на юкунг и да отидем да гледаме делфините. Малко преди 6 часа десетки лодки юкунг заплаваха навътре в морето. Когато слънцето започна да изгрява, започна и ловът на гледки на скачащи делфини. Щом някой зърнеше делфин, почваше да маха ръце и да вика и така привличаше всички останали лодки, които се втурваха с пълна мощ. Този план беше доста глупав, защото не постигаше нищо друг освен да изгони делфините от мястото, където са се появили. Такава гоненица наставаше, че съм сигурна, че делфините са се присмивали на хората.
Ние бяхме късметлии, защото няколко пъти видяхме делфини доста близко до нашата лодка.

Дори и да не успееш да видиш делфини, което твърдят е в под 10% от сутрините, поне виждаш уникални гледки към брега и изгрева.

Бали - разходка в Санур

Дойде мигът, в който трябваше да се пере. Денят започна с две торби мръсни дрехи и първата постройка с надпис "Laundry". Трудно, но успешно уговорихме до довечера да ги изперат (излезна десетина лева), и се запътихме към Санур, известна крайбрежна област с още по-известен плаж. A по пътя за там отново ни спряха пътни полицаи. Този път беше акция по случай първи юни и спираха всички мотористи, с цел да повишат безопасността по пътищата. Нямаше забавен разговор с полицаи както миналия път, но пак ни снимаха за статистиката и пак не можеше ние да ги снимаме :)
Плажната променада на Санур е дълга, павирана и приятна за разходки и колело. Съвсем наивно оставихме мотора в единия край и после краката ни окапаха от ходене. Обходихме цялата променада два пъти (около 8 километра), докато харесаме шезлонги. Повечето хотели и вили бяха едноетажни или двуетажни постройки, поддържащи чара на мястото. Табелите с указания за евакуация при цунами гласяха да бягаш към няколкото по-високи хотела във вътрешността. На много места пясъкът съдържаше какви ли не боклуци, а водата беше интересна - плитка и с онези дългите водорасли...имаше и няколко малки кея, с къщурки за йога и релакс на края, идилия.

Бали - сафари

Bali Safari and Marine Park напълно оправда прекрасните отзиви, които бяхме чели за него.  Рано в зарана се яхнахме на моторчето от Чангу и за няма и 50 минути бяхме там. Платихме си на входа, билет със стандартното сафари и шоу с допълнение яздене на слон. Забързахме през парка, защото часът ни за яздене наближаваше, и все пак имахме време да понахраним един слон с моркови, беше много забавно, как ли не си извиваше хобота само за да се докопа до морковчето. 

Бали - духовност и слава

Днес яхнахме мотора и се отправихме към Тана Лот (Тanah lot) -  един от най-известните храмове на Бали. Защо ли?

Бали - Семиняк и Легиан

    Нашата домакиня Морган ни нарисува страхотна карта на къщата ни и пътищата към плажовете и забележителностите във всички посоки. Свърши работа за достигане до Ехо, но сега искахме да отидем до мааалко по-далечни места и тотално се объркахме. На помощ за пореден път дойде GPS навигацията върху моя телефон. Със скутер и навигация бяхме много мощни и нищо не ни спираше да обладаем целия остров.
    Насочихме се към два от западните градове, известни с техните плажове. Първо кацнахме на плажа Семиняк (Seminyak), където беше спокойно и ненаселено, с широка ивица и симпатични заведения за закуска. По мократа част на пясъка щъкаха малки рачета, а във водата най-ранобудните сърфисти загряваха. Уцелихме най-хубавото време за разходка по плаж - облачното.

Бали - пътят към Чангу

Поради лекото ни неразположение предишния ден, се бяхме уговорили с шофьора ни да отложим разглеждането на селата със занаятите за днес. Тъкане на батик (името на плата, който произлиза), дърворезба, обработка на злато и сребро, боядисване на яйца, плетене на пръчки са занаятите, които активно се практикуват по селата в района между Убуд и столицата Денпасар. Практикуват се и навсякъде по острова, но тук с най-комерсиални цели. На всяко място първо ни предлагаха да погледаме процеса на обработка/изработка, а после да влезнем в магазина и спокойно да разгледаме какво предлагат.

Спокойно, спокойно - в магазина за дървени изделия продавачът едва не ни се разсърди... И през ум не ни мина да търсим място в багажа за толкова изящни и нежни творби, предвид как хвърлят куфарите по летищата. По-малките дървени изработки - например Буда с височина един пръст, надхвърляха смелите ми очаквания за високата цена на изкуството. Така че си останахме със спомена за ловките майстори, превръщащи парчето махагон във фигурата на бог Вишну и настоятелния продавач.

Бали - отпуск по болест

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката... След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор. Нали си имаме медицинска застраховка, та обадих се, както е процедурата, само за да ми кажат, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва...добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип - доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол - беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и оставиха лекарства, цялото удоволствие 200 долара за двамата.

Бали на колело

Добре, че освен вечно усмихнати и позитивни, някои хора в Бали са и предприемчиви. Предишния ден, докато си лежахме до басейна, мина един от управителите на хотела. Заговорихме се, и от дума на дума, той ни предложи страхотен тур на колело. Не беше трудно да се навием, и ето, сега сме се изтипосали рано рано в зарана и чакахме да ни вземат за тура от хотела. Всички турове бяха така добре организирани! Взимат те, от където спиш(това може да се окаже не толкова лесно за намиране място, както при нас последните дни). Возят те докъдето трябва, правиш-струваш каквото трябва, помислено и за храненето. Накрая те връщат обратно от мястото, от където са те взели. Ние се възползвахме само от няколко такива тура, главно защото обхващаха много места, превоза от едно до друго място не беше наша грижа, и научавахме толкова много от гайдовете ни...
Маде, нашият гайд за колоездачното преживяване, беше един от най-истинските хора, които срещнахме. Още от както ни взе от хотела, по целия път разказваше за живота, обичаите, културата, природата на острова. Същинска жива енциклопедия. Обясни ни за имената - в семейството се раздават 4 имена, първото дете се кръщава Уаянг, второто Маде, третото Ньоман, четвъртото Кетут. Без значение от пола, имената са такива. После петото взима пак името Уаянг, шестото Маде и т.н.
Имат и и други имена, официални, които се ползват например в училище :)

Бали - чарът на Убуд

Сутринта започнахме здраво с първата ни закуска на шведска маса в новия ни хотел.

Дори гледката от ресторанта надолу към реката беше страхотна. Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.

Бали - към сърцето на острова

Сутринта ни повали голям мързел. То не беше лежане на терасата пред къщичката, то не беше почивка. Едвам се мотивирахме да съберем багажа. Беше време да напуснем Амед и да се преместим в Убуд.  Направихме няколко снимки на нашата бърлога, която така не ни се искаше да напуснем.

Бали - Туламбен

Кой спал - спал.

Денят обещаваше интересни моменти. Яхнахме се на моторите и с леки болежки и голямо желание се запътихме към Tulamben - известно място, най-вече с подводната си част. Туламбен беше един от топ местата за гмуркане - с останките от кораб на Съединените Щати от Втората Световна война и разнообразието от приятелски настроени рибки.

По пътя за там имахме първата си среща с пътни полицаи. Естествено, тъй като отдалече се забелязва, че сме чужденци, ни спряха. Беше забавно да си поприказваме с тях - нямаше как да ни глобят, защото си носехме международните книжки. Нямаше как и да не завържем приятелски разговор. По грешка първо подадох моята книжка и полицаят се обърна към Наце: "Къде ще си намеря тука такава жена?", след което бе любезно поканен в България (каква реклама само :) ), където било пълно с такива жени:)

Правиха си снимки с нас, дори ни поканиха да гледаме как ще глобят следващия чужденец (жалко, че и той си носеше международната книжка) и накрая ни изпратиха по живо, по здраво да си ходим.

За гмуркачи-пълни аматьори като нас се изисква гмуркането да е с компетентен другар, който се грижи ти да си добре под водата. Още по пътя през селото вниманието ни бе привлечено от млади момчета, на които се доверихме да са наши спътници под водата. Без много много обяснения и губене на време в окуражаване, показаха ни в общи линии знаците за ОК и обратното на ОК и екипирани подобаващо, заплувахме все по-дълбоко и по-дълбоко.

Още в началото ни посрещнаха индигово-искрящи малки рибки, плуващи в пасажи. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова по-шарени и големи риби ни обикаляха. Водата е толкова чиста, че можеш да видиш на няколко метра напред. Плуваш и в един момент пред теб като стена се извисява потъналия кораб. Движението нагоре-надолу по нея те кара да се чувстваш все едно се издигаш и падаш в пропаст. Веселите рибки се събират около теб, веднага щом надушат храната, която им носиш за почерпка.

Бали - Амед

След около 11 хиляди километра летене, 3 часа возене към хотела и пристигане късно вечерта, когато всички най-страшни твари са във вихъра си, нищо не можеше да ме зарадва повече от един прекрасен спокоен ден на Бали. Точно така се и случи. 
    Събудихме се малко преди 6 часа. Приятният полъх на вятъра и безкрайната зеленина в градината дадоха начало на поредицата прекрасни дни в Бали. Забързахме през разбуждащата се градина и след няколко крачки и снимки бяхме на плажа, от където наблюдавахме изгрева на слънцето. Чернеещи се в далечината лодки - юкунг преминаваха през излизащото на хоризонта огромно ярко жълто-червено слънце. Още не беше горещо, което спомогна да съзерцаваме на спокойствие изгрева и да се насладим на първата ни закуска. Естествено бяхме първи в ресторанта и започнахме деня със плодова салата, сок и палачинки, поръчани по забавен начин на още сънения сервитьор (работното им време дори не беше започнало още), радвайки се на морето.
Добро утро, Бали!

Бали

    Когато се замислих с какво изречение да започна разказа си за Бали, стоях известно време в отчаяна липса на идеи. Колкото и неприятно да изглежда, истината е, че не е трудно да привлечеш вниманието към един от най-райските острови на света. Остров, който всички мечтаят да посетят, някои успяват веднъж или се връщат на него всяка година, а някои предпочитат просто да завиждат на предните групи :) Островът предлага не само красотата на природата, уникалната си култура и обичаи, но и красотата на хората, които живеят там. Да отидеш там и да не можеш да се докоснеш до богатите души на хората е грях. Това, което създава чара на острова, е унисонът на топлото време с топлите сърца на хората.

Истанбул - пътят за Бали

    ...Пътят към Бали не беше никак малко, нито като време, нито като километри...

    Не е лесно да се стигне до почти другия край на света. За щастие, Истанбул е сравнително наблизо, а там има много възможности за полети до къде ли не, да не говорим, че цените са много по-човешки, което не важи за полети от София. Решихме, че ще е доста изгодно и организирахме автобус от София до Истанбул.
Нищо не може да се сравни с нощния около 9-10часов преход с автобус, ако разполагаш с удобна надуваема възглавничка. Единствена потенциална пречка би била безумната система на границата - слизане, опашка за проверка на паспорти, вадене на всички куфари от багажното, евентуално гаврене (отваряш и показваш какво има в чантата ти), качване обратно на куфарите, товарене в автобуса - и всичко това умножено по 2, защото и на българската и на турската граница беше така. На връщане пълната процедура отне почти 2 часа.
Пристигането ни в Истанбул беше рано сутринта, затова имахме почти целия ден да разгледаме града. Със сигурност оставането за по-дълго ще спомогне да се усети града и хората в него по-добре, но за 10 часа не се справихме никак зле.