Бали - отпуск по болест

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката... След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор. Нали си имаме медицинска застраховка, та обадих се, както е процедурата, само за да ми кажат, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва...добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип - доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол - беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и оставиха лекарства, цялото удоволствие 200 долара за двамата.

Бали на колело

Добре, че освен вечно усмихнати и позитивни, някои хора в Бали са и предприемчиви. Предишния ден, докато си лежахме до басейна, мина един от управителите на хотела. Заговорихме се, и от дума на дума, той ни предложи страхотен тур на колело. Не беше трудно да се навием, и ето, сега сме се изтипосали рано рано в зарана и чакахме да ни вземат за тура от хотела. Всички турове бяха така добре организирани! Взимат те, от където спиш(това може да се окаже не толкова лесно за намиране място, както при нас последните дни). Возят те докъдето трябва, правиш-струваш каквото трябва, помислено и за храненето. Накрая те връщат обратно от мястото, от където са те взели. Ние се възползвахме само от няколко такива тура, главно защото обхващаха много места, превоза от едно до друго място не беше наша грижа, и научавахме толкова много от гайдовете ни...
Маде, нашият гайд за колоездачното преживяване, беше един от най-истинските хора, които срещнахме. Още от както ни взе от хотела, по целия път разказваше за живота, обичаите, културата, природата на острова. Същинска жива енциклопедия. Обясни ни за имената - в семейството се раздават 4 имена, първото дете се кръщава Уаянг, второто Маде, третото Ньоман, четвъртото Кетут. Без значение от пола, имената са такива. После петото взима пак името Уаянг, шестото Маде и т.н.
Имат и и други имена, официални, които се ползват например в училище :)

Бали - чарът на Убуд

Сутринта започнахме здраво с първата ни закуска на шведска маса в новия ни хотел.

Дори гледката от ресторанта надолу към реката беше страхотна. Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.

Бали - към сърцето на острова

Сутринта ни повали голям мързел. То не беше лежане на терасата пред къщичката, то не беше почивка. Едвам се мотивирахме да съберем багажа. Беше време да напуснем Амед и да се преместим в Убуд.  Направихме няколко снимки на нашата бърлога, която така не ни се искаше да напуснем.