Чили - Звездите над Ла Серена

    Успокоихме сутрешния адреналин във Валпараисо с осемчасово возене с автобус към Ла Серена. Град покрай морето с около 22 километра плажна ивица, намиращ се на около 1200 километра от крайната ни дестинация, пустинята Атакама и също така в близост до астрономическата обсерватория Mamalluca. Настанихме се и още преди да сме разгледали центъра бяхме си уредили екскурзия до обсерваторията същата вечер. Улиците са като пешеходните зони при нас, та на няколко пъти без да искаме пресичахме на червено, мислейки си че сме на пешеходна улица. Шофьорите като че ли бяха свикнали на подобни изпълнения и не им направихме кой знае какво впечатление. Хапнахме, навлякохме по един суитчър и тръгнахме към обсерваторията.

Бразилия - Лопес Мендес

От красотите на Ilha Grande трудно ще се отървеш. В специално удължения си престой решихме до добавим и плажа Лопес Мендес. За него се говореше, че можел да мине за един от най-красивите на света, и това ни бъзна да проверим.

Рио де Жанейро - къде да се изпечеш

Едно от многото преживявания, които може да те сполетят в Рио, са плажовете и животът, който кипи около тях. На пръв поглед големите плажове са непривлекателни, но има много заблуди около тях, които пречат на човек да им са наслади напълно.

Канарски острови - Тенерифе

    Удивително! Това си помислих още щом палмите ни поздравиха за пристигането ни в късния следобед. Качихме се на пандата и поехме по добре асфалтираните пътища към нашето ваканционно селце.

Бали - юг

    Стигнахме и до момента да отделим цял ден на южната част на Бали или по-правилно казано - Bukit Peninsula. Говори се, че тази част на острова е завладяна огромни хотели, строежи и всичко е с комерсиални цели, дори че усещане за "истинския Бали" не се долавя. Злите езици не спират да говорят. Нека добрите езици се опитат да ги опровергаят :)
    Започнахме деня от залива Tanjung benoa. Там с пълна сила вилнеят търсачите на водни и плажни преживявания. Гмуркане, плаване, разходка с лодка, летене, катери, банани, курабийки и какви ли не странни съоръжения едвам се разминаваха в морето. Врява се дочуваше от всякъде - независимо дали някой се радваше бурно на успеха си s джета или друг крещеше от страх, докато му дърпаха въжетата да го приземят. Ние, будалите само закусихме на фона на всичко това и продължихме с разходка до Turtle Island (острова на костенурките). От брега стигнахме до там с малка лодка с прозрачно дъно, през което би трябвало да се виждат риби. Само че не се случи точно така - лодкарят ни светна да хвърляме парченца хляб отстрани на лодката и да гледаме рибите. Самият остров на костенурките беше място почти на морското равнище, където живееха и то доста добре не само костенурки, но и представители на други животински видове. Нещо като малък зоопарк, но с акцент върху костенурките. Още от джапането във водата ни посрещна мъж, разходи ни през костенурките, останалите животни, снима и т.н.
Усещане като към ВИП гост, само че това го правеха със всички пристигащи.

Бой за хляб

Бали - Джимбаран

Разходките по тъмно на плажа са романтично, но изискващо повишено внимание преживяване. Установихме това вечерта, когато се наложи да прекосим целия плаж на Джимбаран, за да стигнем до мястото, където бяхме паркирали моторчето си. Но денят беше свеж и насищащ с впечатления, както може да очаква за всеки ден...
Джимбаран се намира на южната част на острова, затова трябва да се премина областта около летището, най-тясната част. Единствената ни възможност беше пътя за летището, широк и много натоварен, с кръгови, задръствания и динамични участъци. 

Наце вече на всякакви пътища можеше да кара със скутера. Даже на моменти се буташе като истински местен :)

Бали - северът

Естествено проспахме алармата в 3 сутринта, по-точно заспахме пак, след като я изключихме. Събуди ни нашия гайд, тропайки по стъклената врата на спалнята ни :) Добре, че беше така оправен да ни потърси.
Бяхме готови по войнишки за 5 минути.
Идеята беше да сме на плажа Ловина по тъмно, за да се качим на юкунг и да отидем да гледаме делфините. Малко преди 6 часа десетки лодки юкунг заплаваха навътре в морето. Когато слънцето започна да изгрява, започна и ловът на гледки на скачащи делфини. Щом някой зърнеше делфин, почваше да маха ръце и да вика и така привличаше всички останали лодки, които се втурваха с пълна мощ. Този план беше доста глупав, защото не постигаше нищо друг освен да изгони делфините от мястото, където са се появили. Такава гоненица наставаше, че съм сигурна, че делфините са се присмивали на хората.
Ние бяхме късметлии, защото няколко пъти видяхме делфини доста близко до нашата лодка.

Дори и да не успееш да видиш делфини, което твърдят е в под 10% от сутрините, поне виждаш уникални гледки към брега и изгрева.

Бали - разходка в Санур

Дойде мигът, в който трябваше да се пере. Денят започна с две торби мръсни дрехи и първата постройка с надпис "Laundry". Трудно, но успешно уговорихме до довечера да ги изперат (излезна десетина лева), и се запътихме към Санур, известна крайбрежна област с още по-известен плаж. A по пътя за там отново ни спряха пътни полицаи. Този път беше акция по случай първи юни и спираха всички мотористи, с цел да повишат безопасността по пътищата. Нямаше забавен разговор с полицаи както миналия път, но пак ни снимаха за статистиката и пак не можеше ние да ги снимаме :)
Плажната променада на Санур е дълга, павирана и приятна за разходки и колело. Съвсем наивно оставихме мотора в единия край и после краката ни окапаха от ходене. Обходихме цялата променада два пъти (около 8 километра), докато харесаме шезлонги. Повечето хотели и вили бяха едноетажни или двуетажни постройки, поддържащи чара на мястото. Табелите с указания за евакуация при цунами гласяха да бягаш към няколкото по-високи хотела във вътрешността. На много места пясъкът съдържаше какви ли не боклуци, а водата беше интересна - плитка и с онези дългите водорасли...имаше и няколко малки кея, с къщурки за йога и релакс на края, идилия.

Бали - духовност и слава

Днес яхнахме мотора и се отправихме към Тана Лот (Тanah lot) -  един от най-известните храмове на Бали. Защо ли?

Бали - Семиняк и Легиан

    Нашата домакиня Морган ни нарисува страхотна карта на къщата ни и пътищата към плажовете и забележителностите във всички посоки. Свърши работа за достигане до Ехо, но сега искахме да отидем до мааалко по-далечни места и тотално се объркахме. На помощ за пореден път дойде GPS навигацията върху моя телефон. Със скутер и навигация бяхме много мощни и нищо не ни спираше да обладаем целия остров.
    Насочихме се към два от западните градове, известни с техните плажове. Първо кацнахме на плажа Семиняк (Seminyak), където беше спокойно и ненаселено, с широка ивица и симпатични заведения за закуска. По мократа част на пясъка щъкаха малки рачета, а във водата най-ранобудните сърфисти загряваха. Уцелихме най-хубавото време за разходка по плаж - облачното.

Бали - пътят към Чангу

Поради лекото ни неразположение предишния ден, се бяхме уговорили с шофьора ни да отложим разглеждането на селата със занаятите за днес. Тъкане на батик (името на плата, който произлиза), дърворезба, обработка на злато и сребро, боядисване на яйца, плетене на пръчки са занаятите, които активно се практикуват по селата в района между Убуд и столицата Денпасар. Практикуват се и навсякъде по острова, но тук с най-комерсиални цели. На всяко място първо ни предлагаха да погледаме процеса на обработка/изработка, а после да влезнем в магазина и спокойно да разгледаме какво предлагат.

Спокойно, спокойно - в магазина за дървени изделия продавачът едва не ни се разсърди... И през ум не ни мина да търсим място в багажа за толкова изящни и нежни творби, предвид как хвърлят куфарите по летищата. По-малките дървени изработки - например Буда с височина един пръст, надхвърляха смелите ми очаквания за високата цена на изкуството. Така че си останахме със спомена за ловките майстори, превръщащи парчето махагон във фигурата на бог Вишну и настоятелния продавач.