Турбуленцията от разглеждането на линиите Наска в коремите ни лека полека отмина. Даже се почерпихме с вкусни палачинки за обяд и вече с цялата покъщнина сме се изкиприли на гарата да чакаме автобуса ни за Лима. Леко притеснение се зароди в погледите ни, след като вече минаваше час след уговореното време и автобусът не идваше. Това не е нещо особено по тези ширини, но в случая бяха обещали да ни предупредят, ако има забавяния. Беше специален автобус, резервирахме си го още в Ла Пас. Нещо като Hop On Hop Off, ама на дълги разстояния, с гайд и с някоя друга спирка пътьом за разглеждане на забележителности. И вече закъснява с час, последният нормален автобус за Лима замина. Ние си правим план да се връщаме в хостела да спим и да си купим билети за директен автобус за утре. Въпросният така и не сме го плащали, та не е проблем да си купим билети за друг автобус при нужда.
И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само
И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само
