Жегата ни залипсва в Ла Пас, но вече са вторите 15 минути от полета към Руренабаке(Rurrenabaque) и почваме да си променяме мнението. Не е от адреналина да се возиш в 20-местен пътнически самолет, а от липсата на климатик в него и високата влажност и температура навън. Вече посвикнахме да виждаме червени лампички по таблото на пилотите и бипкащите звуци заедно с тях. Тъкмо свикнахме и кацаме, стъклото на обектива се изпоти със самото ни слизане. Летището представляваше една малка писта в средата на джунглата на амазонския басейн. От там товарят пътниците и багажа им в един ван и ги карат до една къща, ако някой те чака, слизаш там. Ако ли не - ванът продължава до центъра на града за скромните 10 боливианота.
В джунглата не може да си ходи който и както си иска, това е национален
 |
| побрахме се |
 |
| Писта в средата на джунглата |
