Буенос Айрес - свежата реалност

След половин ден по жежките улици на микроцентрото на Буенос Айрес се отправихме към Уругвай, който много ни хареса. Планът беше на връщане да останем в столицата за две вечери, преди да поемем към Патагония. До последния момент не беше ясно къде ще спим, тъй като с couchsurfing-а не се беше получило нищо. От отчаяние пуснахме отворен маршрут за тези дни, и изненадващо с нас се свързаха хора, които предлагаха да спим при тях. Не че винаги мислим най-лошото, но се сещате че какво ли не ни мина през главата. Тази двойка беше все пак препоръчана от други пътешественици и така в крайна сметка се решихме да останем при тях.

Парагвай - Аржентина - Уругвай

Планът беше да тръгнем от Енкарнасион сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана. Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак. На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста...за  пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там - мокра - и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която шяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.