Бали - отпуск по болест

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката... След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор. Нали си имаме медицинска застраховка, та обадих се, както е процедурата, само за да ми кажат, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва...добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип - доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол - беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и оставиха лекарства, цялото удоволствие 200 долара за двамата.

Бали - чарът на Убуд

Сутринта започнахме здраво с първата ни закуска на шведска маса в новия ни хотел.

Дори гледката от ресторанта надолу към реката беше страхотна. Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.

Бали - към сърцето на острова

Сутринта ни повали голям мързел. То не беше лежане на терасата пред къщичката, то не беше почивка. Едвам се мотивирахме да съберем багажа. Беше време да напуснем Амед и да се преместим в Убуд.  Направихме няколко снимки на нашата бърлога, която така не ни се искаше да напуснем.

Бали - Туламбен

Кой спал - спал.

Денят обещаваше интересни моменти. Яхнахме се на моторите и с леки болежки и голямо желание се запътихме към Tulamben - известно място, най-вече с подводната си част. Туламбен беше един от топ местата за гмуркане - с останките от кораб на Съединените Щати от Втората Световна война и разнообразието от приятелски настроени рибки.

По пътя за там имахме първата си среща с пътни полицаи. Естествено, тъй като отдалече се забелязва, че сме чужденци, ни спряха. Беше забавно да си поприказваме с тях - нямаше как да ни глобят, защото си носехме международните книжки. Нямаше как и да не завържем приятелски разговор. По грешка първо подадох моята книжка и полицаят се обърна към Наце: "Къде ще си намеря тука такава жена?", след което бе любезно поканен в България (каква реклама само :) ), където било пълно с такива жени:)

Правиха си снимки с нас, дори ни поканиха да гледаме как ще глобят следващия чужденец (жалко, че и той си носеше международната книжка) и накрая ни изпратиха по живо, по здраво да си ходим.

За гмуркачи-пълни аматьори като нас се изисква гмуркането да е с компетентен другар, който се грижи ти да си добре под водата. Още по пътя през селото вниманието ни бе привлечено от млади момчета, на които се доверихме да са наши спътници под водата. Без много много обяснения и губене на време в окуражаване, показаха ни в общи линии знаците за ОК и обратното на ОК и екипирани подобаващо, заплувахме все по-дълбоко и по-дълбоко.

Още в началото ни посрещнаха индигово-искрящи малки рибки, плуващи в пасажи. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова по-шарени и големи риби ни обикаляха. Водата е толкова чиста, че можеш да видиш на няколко метра напред. Плуваш и в един момент пред теб като стена се извисява потъналия кораб. Движението нагоре-надолу по нея те кара да се чувстваш все едно се издигаш и падаш в пропаст. Веселите рибки се събират около теб, веднага щом надушат храната, която им носиш за почерпка.

Бали - Амед

След около 11 хиляди километра летене, 3 часа возене към хотела и пристигане късно вечерта, когато всички най-страшни твари са във вихъра си, нищо не можеше да ме зарадва повече от един прекрасен спокоен ден на Бали. Точно така се и случи. 
    Събудихме се малко преди 6 часа. Приятният полъх на вятъра и безкрайната зеленина в градината дадоха начало на поредицата прекрасни дни в Бали. Забързахме през разбуждащата се градина и след няколко крачки и снимки бяхме на плажа, от където наблюдавахме изгрева на слънцето. Чернеещи се в далечината лодки - юкунг преминаваха през излизащото на хоризонта огромно ярко жълто-червено слънце. Още не беше горещо, което спомогна да съзерцаваме на спокойствие изгрева и да се насладим на първата ни закуска. Естествено бяхме първи в ресторанта и започнахме деня със плодова салата, сок и палачинки, поръчани по забавен начин на още сънения сервитьор (работното им време дори не беше започнало още), радвайки се на морето.
Добро утро, Бали!

Бали

    Когато се замислих с какво изречение да започна разказа си за Бали, стоях известно време в отчаяна липса на идеи. Колкото и неприятно да изглежда, истината е, че не е трудно да привлечеш вниманието към един от най-райските острови на света. Остров, който всички мечтаят да посетят, някои успяват веднъж или се връщат на него всяка година, а някои предпочитат просто да завиждат на предните групи :) Островът предлага не само красотата на природата, уникалната си култура и обичаи, но и красотата на хората, които живеят там. Да отидеш там и да не можеш да се докоснеш до богатите души на хората е грях. Това, което създава чара на острова, е унисонът на топлото време с топлите сърца на хората.