Кипър - обратно на юг

    Безпроблемно потеглихме и стигнахме отново южната част на острова. Търсейки къде да заредим гориво, мернахме табела за манастира Ставровоуни. Бяхме улучвали и някоя друга снимка в гайда и първият ни домакин разказа за него. Та викаме си, след като минаваме само на седем километра от него, да минем да го видим. Определено е по-впечатляващ от далече, как е отседнал на върха на планината. От близо е един затворен комплекс, забранен за посещение от жени, а мъжете трябва да са подходящо облечени.

Кипър - Лапта

    Днешния ден бяхме решили да го раздаваме по-лежерно. По пътя към курортния град Лапта решихме да разгледаме замъка, старото пристанище и каквото има в стария град на Кайриния или по нашенски Гирне. Жегата беше неумолима, вятърът покрай водата ни спаси.

Кипър - Северен Кипър

    Хората от Република Кипър казват, че турците са им взели най-хубавата част. За да проверим това твърдение, сутринта напускаме столицата Никозия и този път направо с колата преминаваме през един от петте гранични пункта. Насочили сме се на север, към един квартал на Кайриниа, или Гирне. Още на границата получаваме топло посрещане, все пак говорим за турци. Големите флагове, като издялани в планината, се доближават до нас. Без gps, но с карти, се упътваме лесно до бунгалата. Там ни дават напътствия какво да видим, и така се насочваме към недалечния замък Буфавенто(Buffavento).

Гледка от Кантара

Широк ъгъл към Буфавенто

Кипър - Никозия

    Отиваме в Никозия(също и Лефкозия) или на турски Lefkosa. Да, това е столицата, и да - тя е разделена между две държави. Как се съчетават миналото и бъдещето в нея? Тя е построена във формата на кръг с 11 крепостни порти още от венецианско време. Там са живели какви ли не народи, едновремешни кипърци, венецианци, британци, гърци, турци. Този примес се усеща и до ден днешен, но за съжаление на места градът е мизерен и дори има криминален вид. На днешно време градът надхвърля първоначалния кръг, но дори и в кръга е някак странно как се срещат запустели и мизерни сгради до традиционни запазени къщурки. Страхотно е, че има изцяло пешеходни улици.

Кипър - Троодос

Голямото бродене из Троодос

    От брега навлизаме пак по планините. Има нещо много притегателно там. А селцата са толкова скрити и подредени стръмно и амфитеатрално. Да не говорим, че всички улички са двупосочни само на знаци. Повечето села изглеждат заспали, въпреки това, ако поседиш достатъчно се вижда как всеки си работи нещо там....

Кипър - пътят към Пафос

    Спали сме десетина часа и с този рекорд започваме с усмивка този слънчев ден. Програмата се пише в момента. Ясно е, че трябва да стигнем до Пафос, а по кой път и с какви спирки точно - ще се решава в движение. Лимасол или Лемесос е първата. И там не уцелваме къде да спрем, но само печелим дълга разходка по крайбрежната променада. Неделя е и хората се припичат на плажа, или лежат на тревата под дърветата. В запазената част на историческия център са средновековният замък, няколко църкви, джамия и реставрирани улички. Голям град е и изглежда дори приятен за живеене. Срещнахме и много българи там, те няма да се излъжат да идат на гадно място:-) В целия Кипър се чува доста българска реч. Ще видим как е в Северен Кипър, който в южната част на острова се назовава окупиран от турците.

Кипър - добре дошли в полите на планината

    Трябва да се отбележи, че Кипър е страната на усмихнатите и любезни хора. Вече втори ден сме тук и навсякъде срещаме щастливи и дружелюбни хорица. Усещаме спокойствието още с кацането ни в Ларнака. Но не от онова спокойствие, което те дразни, защото всички ги мързи. Не, просто без излишни нерви за нула време си взимаме колата под наем и се насочваме към източния склон на планините, към селото Пано Лефкара.