Както може да се очаква от стръмните разходки и чистия въздух, станахме рано зарана и отново се шокирахме от броя ястия, които трябваше да изядем. Няма как да обидим домакините, напънахме се до предела на възможностите си. Излязохме на припек, обиколихме които улички можахме и зачакахме да дойде време да слизаме към спирката на междуградския транспорт. За такова затънтено мястото в планината, инфраструктурата беше безупречна. Радвахме се, че тя ни помогна да стигнем до това прекрасно кътче.
