Китай - Гуилин

    Guilin в провинцията Guangxi ни посрещна с 25 градуса и висока влажност. На фона на студа в Шангри-ла ни се стори добре за нашите болежки. Толкова беше влажно, че карстовите израстъци бяха като забулени в мъгла. С топлото време идваха и други типове и настроения - хората бяха по мургави и по-усмихнати. Десетки моторчета се редяха на всеки светофар и джапанките по тротоарите напомняха югоизточна Азия.

    Първата ни вечер бе белязана от дълга алея до канала на реката, светещи къщички върху

Китай - Шангри-ла

    Шангри-ла. Това не е китайската версия на иконата на Тибет, това е китайския аналог на това течение в будизма, природата и нравите на хората, които са разделени само на 24 часа с джип 4x4 от автономната област Тибет. Географски пак сме си в този район, но сме от страната на Mainland China. Културите и природата не търпят политически граници и затова ние имаме шанса без да излизаме от mother China да усетим Тибет.

    Китайското Шангри-ла се казва всъщност

China - Lijiang

    Lijiang е едно от малкото автентични селца, завъдили цял модерен град около себе си. Място, където около 300 семейства от хората Наши(Naxi) и техните живописни къщички процъфтява цял град с над милион жители. Град, който разчита на туризъм, или по-точно на 99% китайски туристи и 1% международни. Тази статистика показва и колко "лесно" се разчува за бижу Baisha Old Town, което само помага да бъде по-добре съхранено и да пази историята на 400 години развитие на Наши-те хора.

    Лиджианг възобнови надеждата в нас, че

Китай - Дали

    Леко разтърсване и после нищо. Второ по-силно и пак нищо. Вярно, че е пролет, но това едва ли беше поредното земетресение. Това беше спалният вагон от Кунминг до Дали и плавния му преход от стари релси на още по-стари. Лекото поклащане и олюляване си имаха своя приспивен чар и чистите чаршафи спомагаха също. В нашето купе с четири легла се помещаваше и един тих и симпатичен китайски младеж, който не гъкна и не захърка цяла нощ. Това беше втора класа спален вагон в дълбоката провинция Юнан.

Идилията имаше своя край, когато настана време да се набутаме с всички останали

Китай - Шанхай, модерното минало

Шанхай може да бъде прочетен по много начини. Дали е онзи старовремски град от екшън филмите, където кунгфу мадами се мятат пред сгушени пагоди, или е сбирка на небостъргачи врязани в залязващото небе? Кое е по-непретенциозно - модната столица на Азия или просто най-големият град в Китай? След две посещения за общо 50 часа вече имаме ново четене на този град. Мястото, където всеки може да намери по нещо за себе си, дори и да има ден или два. 

Чили - Валпараисо за един ден

    Свеж океански бриз прави нощта приятна и огъня светъл и горещ за парчетата царевица, хвърлени в него. Хубаво мезе със заслужените чаша-две чилийски Карменер на терасата на хостела ни, намиращ се на едно от 45-те тепета на Валпараисо. Казва се Марипоса(пеперуда). Очевидно доволни и уморени, се наслаждаваме на приятната обстановка след изминалия пълен с приятни емоции ден.

Валенсия - Град на изкуствата и науките

Едно творение е впечатляващо, ако омагьоса окото на всеки един наблюдател. Едно творение е по-впечатляващо, ако успее да докосне душата на всеки един посетител. Едно творение е най-впечатляващо, когато успява да запази вечен спомена от омагьосаното око и приятно докоснатата душа. Града на изкуствата и науките или Ciudad de las Artes y las Ciencias на испански, определено е едно от най-впечатляващите човешки творения, което завинаги си има запазено място в нашите спомени.