Мадиди, има ли ред в джунглата

    Жегата ни залипсва в Ла Пас, но вече са вторите 15 минути от полета към Руренабаке(Rurrenabaque) и почваме да си променяме мнението. Не е от адреналина да се возиш в 20-местен пътнически самолет, а от липсата на климатик в него и високата влажност и температура навън. Вече посвикнахме да виждаме червени лампички по таблото на пилотите и бипкащите звуци заедно с тях. Тъкмо свикнахме и кацаме, стъклото на обектива се изпоти със самото ни слизане. Летището представляваше една малка писта в средата на джунглата на амазонския басейн. От там товарят пътниците и багажа им в един ван и ги карат до една къща, ако някой те чака, слизаш там. Ако ли не - ванът продължава до центъра на града за скромните 10 боливианота.

побрахме се

Писта в средата на джунглата

    В джунглата не може да си ходи който и както си иска, това е национален

Боливия - Ла Пас и още нещо

    Салар де Уюни беше перфектното начало на нашето посещение в Боливия. Докато природата ни остави с увиснали челюсти, целите в сол и с хиляди снимки, то хората не се представяха добре. Трябва винаги да има минус, иначе ако всичко е перфектно, нещо не е наред. Ние и не идваме с големи очаквания да изгарят от радост от нашето присъствие, и затова след кратък престой в скучния и прашен град Уюни се отправихме към дефакто столицата Ла Пас. Щяхме да се возим на влак до Оруро, но "работливите" боливийски агенти не можаха да запазят билет с около 20 припомняния и се наложи да хванем смрадлив нощен автобус през всички възможни села(първите 8 часа по черен път), пристигайки на смрадливата автогара в Ла Пас още по тъмно.

Най-красивият монумент в Уюни

Времената на информационната дупка - и времето не е с нас

    Беше ясно, че първо трябва да уредим тръгването си от

Пленени в солникът Уюни

    04:40 сутринта е, непрогледна тъмнина навсякъде, колите натоварени и потеглят из водата на солника, а навън още си вали.

    Нямаме си и идея как нашите шофьори знаят къде сме и на къде да продължим. Представете си да карате в мъгла с 10 сантиметра видимост. Толкова е равно и еднакво тъмно, че само трябва да знаеш на къде е север примерно и можеш да спреш фаровете и само да караш. В един момент и шофьорите ни се дезориентираха и казаха

4 х 4 до Уюни ден 2

Денят ни започва с милувки от първите слънчеви лъчи върху цветната лагуна и вкусни палачинки с мармалад и чай от кока. Зареждаме провизии и потегляме смело.

Първата спирка, сюрреалистичен пейсаж, дърво от

4 х 4 до Уюни ден 1

    За да стигнеш от Сан Педро де Атакама до Солника Уюни трябва да минеш през много красиви места и да изживееш много неочаквани моменти. Отнема три дни, от които първите два се намираш на над 4000 метра надморска височина. Макар и да не е гладко возене по магистрала, а офроуд подрусване, за голяма част от хората остава силно положително впечатление, а за нас е удобен начин да напуснем Чили и да продължим напред към Боливия.

    Миграционните служби и чилийската граница се намират в Сан Педро. Cлед 50 км катерене се стига до границата с Боливия, където се минават всички