Токио - до нови срещи

Токио - футуристичният град

    Последният ни ден в Токио премина под звуците, светлините, изкуството, природата, футуристичните сгради и транспорти на столицата. И то съвсем случайно и без да сме си задавали такива високи цели.
Музеят на барабаните случайно попадна в нашето полезрение, понеже вместо комерсиализирани туристически сайтове, четем книги пътеводители. Музеят съдържаше всякакви ударни инструменти от различни краища на света, като на голяма част от тях можеше да се свири. Представете си с трима човека какво се получава. Явно не искаха някой шедьовър да излезе от помещението на музея и да стане хит. Затова имаме и само няколко скришни снимки.

Токио - очаквай неочакваното

    Защо в Токио да очакваш неочакваното?

    Очаквахме, че за да влезем в sky tree, втората най-висока кула в света, ще трябва да почакаме малко. Не очаквахме, че трябва да чакаме два часа, за да вземем билет за чакащия лист. Очаквахме гледки от 400 метра над земята, но не очаквахме да срещнем нови приятели, с които да си правим селфита :-)

Токио - начало

Чао Нико и здравей Токио

    Храмовете на Нико работеха рано сутрин и този път ги покорихме. Липсата на раници на гърба и липсата на бързо захождаща вечер се оказаха ключови фактори. След физзарядката по около 500 стълби можехме да преминем към новата част на града и към гарата. Като същински японци уплътнявахме чакането в игрички на телефона и закуски от магазина. Ако някои пита на кой ден в Япония се придобиват повечето традиционни японски черти, то това е на 15-тия ден.

Япония - слънчевото Фуджи и заспивашото Нико

    Вие сте късметлии! Тези думи кънтяха в ушите ни още от Кения, когато нашият сафари гид превъзбудено крещеше. Бяхме видели Голямата Петорка в един ден. А тази сутрин точно през прозореца ни видяхме голямата планина Фуджи, точно като картичка или календар. Наце беше ходил няколко часа около езерото, за да снима. Такова нещо трудно се изпуска, особено след отчаянието ни предишния ден. Този ден беше слънчев и ние сияехме, точно както и Фуджи на фона на слънцето. Получихме си заслуженото време с тази очарователна планина.

Япония - дъждовните езера около Фуджи

    След вчерашния ден, леко понапръскани от дъждец и приятно релаксирали от спа, имахме малки надежди, че днес времето ще се оправи и най-накрая ще видим мечтаната планина Фуджи. Още повече, че се запътвахме към петте вулканични езера, останали на север от планината и предлагащи най-уникалните и докосващи душата на катерача и обикновения човек гледки към Фуджи. Да, ама не. Надеждите тотално се изпариха под сивото запушено небе и се отмиваха с всяка капка по ярките ни чадъри. Заметнахме раниците в риокана и решихме да не дремем в отчаяние цял ден, а да разучаваме местността.

Япония - кръгът Хаконе

    Яхнали сме шинкансена към Хаконе и по пътя сме почерпени с гледка към планината Фуджи.

   Областта Хаконе освен с топлите си минерални извори, гледките към планината Фуджи, откритите музеи и природните красоти като езерото Ашиноко, е известна на туристите и с едно интересно предизвикателство наречено "Кръгът на Хаконе". Това означава да ...

Япония - Йошино

    Четейки книги за скритите бижута на Япония, стигнахме до Коясан и Йошино. Йошино бе трудно(=3 влака и един въжен лифт) за достъпване, но прекрасно място с планински чар и едно от най-известните с насаждения от череши. Там разцъфването се получава на етажи и така се осигуряват поне 3 седмици възможности за наблюдаването му. Ние се оказахме там в края на четвъртата(ах! глобално затопляне), но красивата природа си е красива природа със или без цветове на череши.

Япония - Киото - фотодневник част 2

    Продължаваме с Киотовския ни фотодневник. Времето минава неусетно, и вече е късният следобед.

Дошли сме няколко дни преди да отворят платформите на заведенията, насочени към водата. Алеите от двете страни са пълни с велосипедисти и разхождащи се, които не се плашат от жегата.

Япония - Киото - фотодневник

    Киото - град, за който знаехме толкова малко, а ни спечели по толкова много начини. Огромен и тих едновременно, модерен и пълен с история, приветлив и егоистичен, защото те пленява и иска да те запази само за себе си.
Затова ще се опитаме да предадем нашето изживяване на града през повече снимки и леки коментари и пояснения към тях.

Япония - Коясан

    Решението ни да посетим Япония ни повлия да прочетем малко повече за нея, дори и в художествената литература. От дебелите книги с много илюстрации научихме за съществуването на планината Коя и градчето Коясан, основано след като един монах (Кобо Дайши, познат и като Кукаи) го намерил за подходящо място да практикува будистки медитационни техники и да основе храм там. Така започва историята на едно от най-светите места в страната - централата на шингонския будизъм. Днес тук има много храмове, които привличат много туристи, не само защото са красиви произведения на изкуството, а защото в тях все още живеят монаси и предлагат възможността да спиш в храмовете, в традиционни стаи и да участваш на сутрешната молитвена церемония заедно с тях.

....Така и ние бяхме съблазнени от този факт и поставихме Коясан като част от нашия маршрут. Беше забавно самото пътуване към него, да започнем от там...

Япония: Айнокура-Каназава-Киото

    Както може да се очаква от стръмните разходки и чистия въздух, станахме рано зарана и отново се шокирахме от броя ястия, които трябваше да изядем. Няма как да обидим домакините, напънахме се до предела на възможностите си. Излязохме на припек, обиколихме които улички можахме и зачакахме да дойде време да слизаме към спирката на междуградския транспорт. За такова затънтено мястото в планината, инфраструктурата беше безупречна. Радвахме се, че тя ни помогна да стигнем до това прекрасно кътче.

Япония - долината Кисо

    Накатсугава - вечеря в старовремски ресторант с вкусни ястия и закуска със всички бизнесмени в хотела. Това са впечатленията ни oт този нетуристически град с удобна локация за свръзка. А също и такситата, които имаха бяла бродерия върху тапицерията. Тоест следващата ни дестинация вече крещеше да се насочим към нея.

    С влак или два стигнахме до Ширакава-го, където е запазено почти цяло село от гашо стил къщи.

Япония - накасендо Магоме-Тсумаго

    Време беше да се разделим с Матсумото и нашите гостоприемни домакини и да продължим по дебрите на планините в областта Централна Хоншу. Напускайки риокана си разменихме стотина благодарности и подаръци. Мускалчето от розово масло остана да допринася към миризмите на разцъфваща Япония, а ние се сдобихме с две оригами мишки, пълни с бонбони...Много позитивно тръгна денят.

Япония - Матсумото

    Как ще се спи по японски традиционен начин в риокана, в който бяхме отседнали? Изглеждаше много автентично с татами под и футон легла.

Може да се каже, че това бяха мислите, които уж ни мъчеха преди лягане. Xубавото, е че си останаха само това - мисли. Така хубаво се спеше, че не усетихме кога стана сутрин и се събудихме доста преди алармата.

София - Москва - Матсумото

И нека шоуто започне. Полет София - Москва - Токио. Небето може и да изглежда като предела на възможностите ни, но може и да е начало на много нови начинания.

Япония

    Беше време за фокусиране върху важните неща. Но как да намериш правилния фокус, когато си свикнал да се разкъсваш между хиляди неща, дейности, хора.

В същото време най-хубавият интервал от годината приближаваше - плаващият празник на възможно най-дългата последователност от почивни дни чукаше на вратата. Отчаянието се прокрадваше с всеки изминал ден без никакви впечатляващи оферти за предстоящите дълги почти три седмици, докато десетина дни преди Разпети Петък не я видяхме - нашата мечта - стояща срамежливо и на разумни цени предвид близостта във времето. Мястото, където фокусирането и концентрацията са от най-високо ниво и дори и пеленачетата ги владеят. Япония.

Как се организира 17-дневно пътуване за под седмица? Към тренировките по фокус и концентрация се добавят няколко безсънни вечери, няколко бързи резервации по интернет, шеметно запазване на места за спане, защото не само че късно се сещаме, но и уцелваме сезона на цъфтящите дървета!
Четене, гледане, питане - и нещата изглежда започват да минават под контрол. Забавно е през цялото време, чудно как хората дават пари на агенции да им вършат готината работа и да ги ощетяват как ли не...
Вече преобладава вълнението от посещението на страната на изгряващото слънце и цъфтящите череши!