Удивително! Това си помислих още щом палмите ни поздравиха за пристигането ни в късния следобед. Качихме се на пандата и поехме по добре асфалтираните пътища към нашето ваканционно селце.
Червената планина се губеше в морето, а ние точехме лиги по хвалената Канарска кухня. И с право хвалена. Рядко с ръка на сърцето можеш да кажеш, че на някое място всичко му е страхотно.
Е, в Тенерифе не е нужно да се замисляш - храната вкусна, порциите огромни, морските деликатеси си оправдават името.
И така, стигнал си на Канарите, първата вечер спиш на втория етаж в просторния беличко- син апартамент и на сутринта трябва да избереш между закуска до басейна или топли кроасани от магазина и хващаш пътя. Палмите отново шумят и се поклащат на ветреца. Толкова зелено, толкова топло. А е още само март месец.
Много завои водят от препълващо очите зелено нагоре, където климатът се сменя, и морето се вижда от все по-високо.
От големия океан с черни и бурни плажове, хора по джапанки - лято, се насочваш през безкрайни поляни, тесни, лъкатушещи пътища и безброй растения са твоята пролет , и когато гледките станат от все по-високо, облаци позират тук-таме и скалите се показват над растенията, ето я есента. каменни и дори пустинни пейзажи, тук там засъхнала лава и ледените върхове водят към величествените гледки на зимата. Всички сезони за няколко часа, за около 100 км :)
.jpg)
.jpg)
И така стигнахме до вулкана Тейде - номер едно! Пейзажи, на които фотоапарата подскача от радост. За няколко минути можеш да се включиш в играта на "нежния" вятър на 3555 метра височина над морето, толкова е нежен, че не можеш да си кажеш името от студ :-)
Не издържахме повече от десет минутки горе и със следващата кабинка на лифта потеглихме към лунния пейзаж в долината около вулкана. Даже и пътят минава между студената лава от последната ерупция.
И така потегляме надолу към морето иии какво да видим?
Морето винаги има с какво да те изненада. Парти пийпл танцуват върху катамарана. С бавни темпове се излежаваш върху мрежата, която единствена те дели от водата. Толкова охлаждащо! А скалите почти отвесни и с причудливи форми ни възхищават! Това са гигантите на Тенерифе.
А под водата? Там други гиганти и техните дребосъци си играят с водолаза. Той ги мами с храна, а те наивно го преследват като танцуват за нас. Ние, публиката, отвътре на жълта подводница се опитваме да познаем коя риба каква е. Трудно ни е, освен за скатовете. Бебето скат е дълго колкото нашия водолаз , но доста по-наивно. Как сладко си играят!
.jpg)
Не се спряхме дотук, яхнахме пандата и се запътихме към пирамидите на Гюймар, чиито старост и точно предназначение все още са предмет на спорове между учените.
Казахме си чао с Тенерифе, наслаждавайки се на последната вечеря там и поемайки мощно от магията на фламенко музиката и танцьорките, които те оставят без думи.
Чао Тенерифе, време е да хвърлим по едно око на Милано.
Червената планина се губеше в морето, а ние точехме лиги по хвалената Канарска кухня. И с право хвалена. Рядко с ръка на сърцето можеш да кажеш, че на някое място всичко му е страхотно.
Е, в Тенерифе не е нужно да се замисляш - храната вкусна, порциите огромни, морските деликатеси си оправдават името.
И така, стигнал си на Канарите, първата вечер спиш на втория етаж в просторния беличко- син апартамент и на сутринта трябва да избереш между закуска до басейна или топли кроасани от магазина и хващаш пътя. Палмите отново шумят и се поклащат на ветреца. Толкова зелено, толкова топло. А е още само март месец.
Много завои водят от препълващо очите зелено нагоре, където климатът се сменя, и морето се вижда от все по-високо.
От големия океан с черни и бурни плажове, хора по джапанки - лято, се насочваш през безкрайни поляни, тесни, лъкатушещи пътища и безброй растения са твоята пролет , и когато гледките станат от все по-високо, облаци позират тук-таме и скалите се показват над растенията, ето я есента. каменни и дори пустинни пейзажи, тук там засъхнала лава и ледените върхове водят към величествените гледки на зимата. Всички сезони за няколко часа, за около 100 км :)
.jpg)
.jpg)
И така стигнахме до вулкана Тейде - номер едно! Пейзажи, на които фотоапарата подскача от радост. За няколко минути можеш да се включиш в играта на "нежния" вятър на 3555 метра височина над морето, толкова е нежен, че не можеш да си кажеш името от студ :-)
Не издържахме повече от десет минутки горе и със следващата кабинка на лифта потеглихме към лунния пейзаж в долината около вулкана. Даже и пътят минава между студената лава от последната ерупция.
И така потегляме надолу към морето иии какво да видим?
Плажове - вулканични. Обикновено черен пясък. Много живот кипи около тях, а чарът им е доста каменист. Нестандартно, следователно страхотно!
Морето винаги има с какво да те изненада. Парти пийпл танцуват върху катамарана. С бавни темпове се излежаваш върху мрежата, която единствена те дели от водата. Толкова охлаждащо! А скалите почти отвесни и с причудливи форми ни възхищават! Това са гигантите на Тенерифе.
 |
| Тук водата определено не е за мъже :) |
Но целта на пътуването и купона на катамарана далеч не беше само хващане на тен и пиене на студена бира. Бяхме тръгнали с фотоапарати на лов на китове.
А под водата? Там други гиганти и техните дребосъци си играят с водолаза. Той ги мами с храна, а те наивно го преследват като танцуват за нас. Ние, публиката, отвътре на жълта подводница се опитваме да познаем коя риба каква е. Трудно ни е, освен за скатовете. Бебето скат е дълго колкото нашия водолаз , но доста по-наивно. Как сладко си играят!
.jpg)
Не се спряхме дотук, яхнахме пандата и се запътихме към пирамидите на Гюймар, чиито старост и точно предназначение все още са предмет на спорове между учените.
Казахме си чао с Тенерифе, наслаждавайки се на последната вечеря там и поемайки мощно от магията на фламенко музиката и танцьорките, които те оставят без думи.
Чао Тенерифе, време е да хвърлим по едно око на Милано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!