Милано (или третият връх) ни посрещна със стачка. Автобусчето от Бергамо до центъра на модната столица мина през тежки задръствания. "Наложи се" да отидем в парка Sempione, за да успокоим напрежението и да видим замъка Сфорца (Castello Sforzesco), както и да видим портата Sempione, намираща се в сърцето на парка.
Току що се бяхме потопили в залязващото слънце на парка на път към портата, когато бодра оркестрова музика се дочу от някъде. Последвахме я и на площада се натъкнахме на репетиция на армията. На армейските музиканти. Изглежда вечно недоволният им ръководител и хилядите повторения на химна на Италия привличаха доста наблюдатели.
Ние трябваше да продължим, широкоъгълният обектив не можеше да чака да заснеме сградите и улиците и естествено Дуомото, катедралата, която не можете да пропуснете, ако надникнете в Милано.
А вечерта неволно обиколихме няколко квартала, докато най-накрая разберем, че градският транспорт стачкува. Стигнахме до една гара, добре че там има доста такива. Бяхме се изморили и поотчаяли, когато срещнахме най-учтивия полицай в Италия. Къде с думи, къде с повече ентусиазъм, на хартийка ни написа къде как и какво да прекачим, та да стигнем до нашата гара.
На другия ден посетихме модерен, лежащ на стари лаври и пресъхнал канал квартал. Чаровно, въпреки боклука.
Сладолед за довиждане, малко преди да завали - забравихме за стачките и всичко останало.
Току що се бяхме потопили в залязващото слънце на парка на път към портата, когато бодра оркестрова музика се дочу от някъде. Последвахме я и на площада се натъкнахме на репетиция на армията. На армейските музиканти. Изглежда вечно недоволният им ръководител и хилядите повторения на химна на Италия привличаха доста наблюдатели.
Ние трябваше да продължим, широкоъгълният обектив не можеше да чака да заснеме сградите и улиците и естествено Дуомото, катедралата, която не можете да пропуснете, ако надникнете в Милано.
А вечерта неволно обиколихме няколко квартала, докато най-накрая разберем, че градският транспорт стачкува. Стигнахме до една гара, добре че там има доста такива. Бяхме се изморили и поотчаяли, когато срещнахме най-учтивия полицай в Италия. Къде с думи, къде с повече ентусиазъм, на хартийка ни написа къде как и какво да прекачим, та да стигнем до нашата гара.
На другия ден посетихме модерен, лежащ на стари лаври и пресъхнал канал квартал. Чаровно, въпреки боклука.
Сладолед за довиждане, малко преди да завали - забравихме за стачките и всичко останало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!