Грузия

Какво може да се очаква от Грузия?
Нека отговор да е следното видео, от пътя ни между летището до Кутаиси и самия град.

Като начало с пристигането си на летището до Кутаиси(втори по големина град) изпитахме лек културен шок. От възпитаните украински таксиджии до грузинските разликата беше, че последните направо се врязваха в личното ти пространство и нахално не те оставяха на мира лесно. Ние, типично отворени, ги смразявахме с погледи и показвахме колко са ни досадни, защото бързахме към гишето на рент-а-кара. Всичко супер, ама такова гише нямаше. Учтива какичка на туристическото гише обясни, че от Кутаиси-град може да сe наеме кола и ще трябва да се придвижим до там. И вариантите са маршрутка или такси. Пазарихме се, пазарихме се, един дядо ни омая с прекрасния си руски и се навихме. Дадохме му визитката на рентакара, не че после не спира 4 пъти да пита къде е тая улица, ми и допълнително ни таксува за това. Но пътуването с естествен климатик и най-игривата грузинска музика беше незабравимо. В Kутаиси се чакаше на светофари и миризмата на газове и жегата започнаха да ни изморяват...стигнахме. В офиса дори имаше човек, който връзваше по две три думи на английски, та нещата изглеждаха обещаващо. Взехме един поодраскан опел, но може би след 4 дни, прекарани по грузинските пътища, се замислихме дали не беше по-добре да вземем джип. С почти празен резервоар и с две оскъдни карти на страната, се отправихме към столицата. Планът беше да спрем по пътя на интересни места и вечерта да стигнем в Тбилиси.

Климатикът не само не духаше хладно, ами и колата почна да прегрява, та през по-голямата част от пътуването се наслаждавахме на естествен бриз и течение от няколко посоки. До първата църквичка вече бяхме приятно припотени и ни се ходеше до тоалетна, но не успяхме. Само си покимахме с попа и решихме по-внимателно да търсим места с тоалетни и освежителни напитки, защото за жалост не бяха много.

Грузия има красива природа. В началото ни впечатлиха кафявата и сивата река, истинските имена не ги помним, само в оригинал на грузински. Да не се затормозяваме. Красиви букви, и неразбираем говор.
Истински виртуози на руския, от зор накрая и ние руски проговорихме, за да се разберем. Виртуози не е ясно колко, щом и българския го мислеха за руски. По-вероятно широко скроени, и усещат мътната разлика. Обикновено ни смятаха я за руснаци, я за поляци. Като цяло мили хора, стараещи се да помогнат, бяха грузинците.

Царството на многоезичието за мен е Боржоми. Караме по лъкатушещ път между зелени хълмове и грамадни планини и сме се захласнали. По карта сме наблизо, даже вече трябва да влизаме в града. Приклещен между два масивни склона с река по средата е планинският град Боржоми, където бутилират най-известната минерална вода в страната. Навсякъде в Грузия ни сервираха от нея, само в самото Боржоми не :-) Сложна политика е произвеждането и продаването на вода.

Та търсим си ние хотела в Боржоми, табели - никакви. Караме, запяме, по едно време вече си проличава, че сме излезли от града и е почнал следващият. Обръщаме и тръгваме към центъра. Виждаме струпване на хора - нещо като автогара. Пращат ме да питам - нали съм най-усмихната :-) Не си правя труда да ползвам английски - вече сме трети ден в Грузия и знаем, че с английски нещата не се получават. Почвам аз на български с възможно най-руския си акцент, ама никой не го е чувал тоз хотел. Един, втори, нищо. Една баба взе моето искане присърце и тръгна нанякъде, аз след нея. Влизаме в автогарата, и там не го знаят. Пък хотелът е от booking.com резервиран, би трябвало да съществува. Накрая бабата ме повежда към една жена, подала се от прозорец. И жената веднага се обръща към мен със "Sprechen Sie Deutsch?", аз веднага се превъзбуждам от превключването към любимия ми език и почваме разговор. В крайна сметка и тя не знаеше къде е хотела, но посочи един дето става според нея. Доволна, че поне си упражних немския (добре, че отидох в Грузия да поговоря малко немски :-), се връщам в колата и викам карайте към центъра към туристическата будка. А един дядо преди това се опита да размени знанието си за местоположението на хотела ни за превоз до тях. Ние сме любезни, ама не толкова. От будката ни казаха по кой път да тръгнем (бях почти сигурна, че поляк ни упъти, но след консултация със специалисти може и да е било на руски) и предприехме офроуд изкачване към хотела. Там пак се объркахме и питахме един минувач. Той пък като чу, че му казваме чао започна да ни обстрелва с италиански: бамбини, Адриано Челентано и т.н. Стигнахме в хотела преди мрак, което си беше постижение и се насочихме към белия мост и градския парк. Обогатени езиково и изтощени от пътя - нямахме избор, освен да пробваме Боржомска бира и да дишаме най-накрая чист планински въздух, под звуците на The Beatles.

Но приятната планинска хлад и музиката не единствени допринесоха за нашето душевно изживяване. Макар и в малък град, хората от Боржоми показаха, че са будни и се борят за своите каузи. А природата - невероятна, и най-красивото нещо беше гледката от старото виенско колело на върха на един хълм - гледка към сгушеното градче и безкрайните зелени баири.

Също така не може да се оплачем и от храната там. Оказа се в хотела имаме включена вечеря и викаме си, хайде да видим за какво иде реч и после ще ходим да търсим някоя интересна кръчма. Но нямаше нужда, останахме меко казано доволни и преяли :)