Грузия - нова и стара столица

Тбилиси е успешен сблъсък между модерни арт построения и много много стари, но запазени сгради. Страшно приятна изненада след почти цял ден по пътищата на Грузия пълни с нинджи и 40-градусова жега. Прашните ни и потни физиономии се усмихваха дълго под пръскалката на кафене в стария град и чашите така хвалено грузинско вино.

С хартиена карта се опитвахме да уцелим уличката на нашето място за спане. Наложи се да изкачваме улици като долната, въобще ориентирането ни се получи.

 Тбилиси е голям град, издължен покрай река Кура, минаваща през него. Има новопостроени части, има дори панелки по крайните квартали, досущ като у нас си. Обаче старата част на града, старият център е запазен! Все едно си влезнал в музей насред града. Отново късметлии да спим на една стръмна улица разстояние от неща от преди 2 хиляди години, почти забравихме за изморителното пътуване. Само гледката на сградата на турската бяна и синеещите се мозайки в далечината действаха толкова успокоително, още преди първата глътка грузинско вино.

 

Успокоихме се и направихме бърза обиколка на близкия център. Вечерята се получи много мазен и вкусен дюнер, даже с айран. За лека нощ гледахме през прозореца на нашата непретенциозна спалня и се надявахме да не се сварим, тъй като климатикът беше на долния етаж, а ние там, където топлия въздух обича да се задържа. Обаче доказахме, че здравата и дървена глава може да служи за статив. Ето:

 

Дъждът на следващата сутрин дойде като по поръчка и ни наспа и ни помогна да се хидратираме. Сутрешните часове се изнизваха бавно, а ние светкавично мислехме как ще съберем в по-малко време всичко, което искахме да посетим в Тбилиси. Ще пуснем турбото.
Тбилиси е интересна смесица между старото и новото, автентичното и иновативното. В подкрепа идва следващата серия фотографии.

През дебелите тръби се говори, че няма да излиза градска магистрала, а ще бъдат музей.

С горния симпатяга много хора се опитваха да се надпият, но накрая само той оставаше.

Силно препоръчваме разходка по уличките нагоре-надолу и наляво-надясно. Освен с интервалното кардио, те са полезни да се видят много от скритите заложби на стария град.

Немското училище

ох баня, ох кеф(ниските заоблени куполи вдясно)

крепостта бди

стоматолог

Храбрец на ръба

Храбрец на сигурно

В новата част на центъра също има какво да се види. Само фактът, че улиците са водоравни и прави, някак си привлича изморени крака. А Марти най-безсрамно точно по правите модерни улици си скъса обувките, та целият хай лайф ни видя как закрепяме с подръчни средства. Издържа до магазинЪТ, който предложи на Марти най-готините джапанки в тон с нейния вечерен тоалет. 

Лека-полека преминаваме плавно на темата за храната. В Тбилиси също се потвърдиха слуховете за грузинската кухня ала "да си оближеш пръстите", макар и да сме ползвали прибори на повечето места (все пак не сме в Индия).

Ииии сметката (дано не са ни метнали :-) )

Истината е, че не са, защото всичко сверихме с менюто(на руски). Толкова местни изглеждахме, че за вечеря сметка ни изглеждаше ето така: 

А дали са ни минали, може да се прецени от тук: 

Ето го и вечерния тоалет:

Романтичен завършек на светлата част на деня беше изкачването ни с кабинковия лифт до крепостта и разходките сред дивата природа с гледка към целия град, но най-вече пазителката на града и нейната задница, която малцина могат да уловят с един поглед.