Украйна - Чернобил

26.04.1986 01:23 (UTC + 3)  е началото на най-голямата ядрена катастрофа от съществуването на човечеството до сега - експлозията на реактор номер 4 от ядрената централа в Чернобил, Украйна. Събитие, което променя съдбите на стотици хиляди хора и застрашава здравето и живота на милиони. По това време някои от нас са издавали първите членоразделни звуци, а някои не са били и още заченати, но все пак оставаме белязани като генерациите на Чернобил. След толкова истории и документални филми за катастрофата и последствията от нея решихме да посетим това място и да видим с очите си какво е останало 27 години след това.

    Оказа се, че не е толкова лесно и тривиално да се отиде там. Изисква се предварителна резервация с паспортни данни и одобрение от властите на Украйна. По един или друг начин успяхме да се вредим в една група и рано сутринта напуснахме Киев. Пътят траеше около час и половина. През това време бяхме инструктирани по отношение на радиоактивните частици и как да ползваме уреди като Гайгеров брояч. Гледахме документален филм с уникални снимки и видео материали от самата операция за намаляване на щетите от радиоактивния материал, плъзнал из цяла Европа. В радиус от 30 километра се намира първият контролен пункт, където все едно минаваш на граница с проверки на паспорти и т.н. След това се запътваме към най-опасната зона в радиус от 10 километра от реактора, там се минават проверки за радиоактивност. И първата спирка, входа на град Чернобил. Не може да ти убегне фактът, че е празно и пусто - не се наблюдават хора, коли, шум от града... От време на време може да се срещне някое друго служебно МПС на фирмите от ядрения бизнес или някой друг учен...

Имаше и изискване да сме с блузи с дълъг ръкав и панталон, както и обувки, които да не са отворени. Първо се запътихме към частта на града, която е все още поддържана и там живеят хора, които имат работа в района. Те живеят там, но само за 2 седмици, след което правят почивка 2 седмици и пак се връщат. В тази част на града има паметник в памет на жертвите от катастрофата, който съдържа и табелки на селата, които вече не съществуват заради нея. Има и две символични пощенски кутии с отделни клетки за всяко село и така си комуникират хората, които едно време са живеели там, но сега са някъде другаде.

    Пожарникарите, пристигнали първи на мястото на катастрофата, са нямали и най-малка идея какво може да е станало. И са дали животите си, опитвайки се да овладеят стихията. За да не бъдат заличени от зъба на времето, има построен паметник специално в тяхна памет.

Потегляме към частта, където празните и изоставени къщи и улици стават заложници на наранената природа, която е сериозно натровена от човешката наглост и егоизъм.

Показанията на уредите показват стойности много над нормите, намираме се в двора на изоставена детска ясла.

Продължаваме напред с мрачни мисли в главите, породени от посещението на детската ясла. Ухапаха ни и няколко комара. В далечината леко вляво почва да се забелязва сърцето на проблема - реактор номер 4.

Като се доближи човек на минимално разрешената дистанция първото нещо, което вижда, е новият купол в строеж. Старият такъв вече е прогнил на много места и започва да поддава на натиска на времето.

    И веднага до него саркофага на не много обичаният фараон номер 4.

Тук не може да се стои много време, защото гайгеровият брояч издава неприятни звуци. След около 2 километра пристигнахме на входа на града на призраците - Припят.

Там човек не можеш да видиш, там времето е спряло за хората. Но не, то не спира за буйната мутирала растителност, която покорява паркове, площади, училища, кооперации.... Наистина град на призраците, някак си не ти се иска нощта да те свари там. Настроението на групата не беше толкова мрачно, защото беше топло и зелено навсякъде. Направихме разходка из разни места в града, които неволно са се превърнали в паметници на една от най-немилите случки в съвременната история. Следват малко кадри от тази разходка, след която пак се запътихме към Чернобил.

И на такива места като Припят може да се намерят знаци подсказващи че има надежда, каквато и да е тя...

Също така някои лица не могат да си позволят да бъдат забравени...

Дали пък ще светне червено..... Май в такива моменти зеленото ти става любим цвят :)

За щастие всичко беше зелено и приключи с вкусен обяд в комунистическия стол в Чернобил - там времето беше спряло за разлика от радиацията ;-)

Беше едно незабравимо радиоактивно приключение. Време е да потегляме към Киев.