На косъм бяхме да не идем изобщо в Брюж. Прогнозите бяха отблъскващи. Силен дъжд и вятър. Все пак отидохме на гара Миди, и докато закусвахме в любимата ни закусвалня окончателно взехме решение да отидем до Брюж без значение дали и колко вали и дали и колко е студено.
Във влака се уцелихме до прекалено подготвени туристи, то не бяха карти, книги, то не беше правене на планове , кой музей, в какъв ред, какви карти за намаления. мислим си, ние къде сме тръгнали. Носим си само препоръки че е хубаво, хъс за разглеждане и покоряване на нещо ново и информацията, че имало канали през целия град. Надеждата за Белгийската Венеция във шоколадов вариант ни крепеше към този момент. Не че разбрахме къде са безплатните мостри шоколад, не бяха толкова споделящи нашите добре подготвени туристи спътници във влака.
За разлика от Антверп, тук гарата не беше така впечатляваща, бързо намерихме карта и нещата изглеждаха обещаващи. Леле, излизаме от гарата, и ни връхлита полубуря. Дъждът плющи, вятъра ще те отнесе, какви чадъри - просто биват разкъсани. Нахлузваме качулките и най-естествения избор, насочваме се към гората :-) оттам като магия се нацепваме директно в стария град, и нещата се нареждат едно след друго. Естествено не си носим водоустойчива снимачна техника, затова жертваме по някоя ръка, за да пазим техниката суха. Минаваме покрай най-красивата гледка, езерото на влюбените, което първо ни плаши с люлеещите се дървета, а после стотина лебеди ни посрещат. Те си плават спокойно и дори се доближават до теб. Тъмно мрачно небе и бели като пресен сняг лебеди. Неповторимо!
Колкото и завладяващи да са малките улички и носещите се с мокри и премръзнали туристи каляски, стигаме до извод, че ще спираме по заведения да съхнем, и (съвсем по случайност) да ядем вафли с шоколад(и не само).
Старите улички, водещи към катедрала или някой площад или просто пресичащите се и криволичещи такива създават атмосфера на автентичност и старинност и дори уют, доколкото е възможно с това време навън. Малките канали, по които плават съвсем малки лодки само допринасят за усещането и ако не си премръзнал или много мокър се чудиш накъде да се обърнеш да снимаш. Минахме покрай старата болница, покрай кулата. И навсякъде беше осеяно с мъртви чадъри. Геройски се бяха борили срещу есенното леко лошо време, и в замяна бяха най-неблагодарно захвърлени от техните притежатели. Зли същества са хората.
Жертвите са навсякъде...
Следва поредното притопляне, този път в Historium музея точно на големия централен площад. Дори музеят се оказа интересен, всяка стая е декорирана и в допълнение има екрани, а ти докато преминаваш от стая в стая ставаш свидетел на историята за чирака на известния художник Пол Ван Яйк и неговата мистична любима. С червения си плащ тя е символ на музея. За реалистичното изживяване допринасят светлините и миризмите, и въобще целия интериорен дизайн.
Научихме, че Брюж е бил център на търговията още преди векове и затова е така добре устроен и развит от специалисти и хора на изкуството.
Колкото и да бяхме впечатлени, мокрото си мокрееше и студеното си студенееше, но всичко се оправи, когато отпихме първата глътка местно бяло вино. Продължихме и с червено и съвсем свястна вечеря на нормални цени в едно заведение по така привлекателните за нас закътани улички. Някъде по това време ни връхлетяха и философски мисли от сорта на: дали само в градовете с канали ни вървеше все така "по вода"? Докато във Венеция ни понамокри, то в Брюж ни понамокри и ни поиздуха. След един момент, чадърите и дъждобраните нямат значение, остава само доброто настроение.
Ако скачаш и тичаш след каляска, студеното не се усеща. Ако имаш шал, мократа яка не се усеща. Ако така и така не си се къпал, сплесканата прическа няма значение. Ако си на три чаши вино, топлите гумени ботуши започват да те спарват. Ако си на антибиотик, усмивката на любим човек те топли. Ако имаш двупосочен билет за топъл влак, цената на бирата няма значение.
Чао Брюж, защото вечерта на лудостите в Брюксел наближава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!