Costa del Sol може да се похвали с 325 слънчеви дни в годината! В такъв един ден отидохме и ние(какъв невероятен късмет, нали?). Само на 2 часа и половина в посока към Сиерра Невада можело да покараш ски(какъв късмет, предвид че на 17-ти януари в България почти няма къде). Да се върнем на топлото време. За края на октомври си е един вид приятно да можеш да си плуваш в морето. Ние обаче само потопихме краката и заложихме на разходки до близкото градче Нерха(от арабски: богат на вода) и пещерите, и за финал без карта и без ясни представи за разстоянията, се опитахме да обладаем и Малага.
Пещерата край Нерха(Nerja) e известна със своите стенописи и фрески, датиращи от достатъчно отдавна, та да събудят интерес как точно са си представяли света и са го рисували по онези далечни времена. Интересното е, че тази галерия е в забранена за посещения част от пещерата, и освен ако не си със специално разрешение от правителството или общината или нещо средно, и не си късметлия студент по археология, шансът ти да видиш шедьоври от времената на Палеолита е нула. За картините не съжаляваме, защото пещерата компенсира с огромни зали, и разходката в нея е интересна. Да не говорим, че е постоянно топла и якето е просто излишно. В най-голямата зала се провеждат концерти, дори се танцува балет. Съжаляваме, че не сме знаели по-рано, за да организираме присъствието си.
Пещерата са я намерили група деца, докато си играели и търсели мишки/прилепи (не схванах rats или bats казаха:-) Влезнали в дупка, и макар и да видели скелет, реагирали смело. Съобщили бързо и така превърнали малкото селце Нерха в туристическа атракция. После толкова титли изброиха да са им били връчени, че направо ни се прииска и ние случайно да намерим пещера, която едва ли ще побере толкова много титли, награди, грамоти и ордени. Твърдеше се, че едно от децата още работи в пещерата като екскурзовод, щеше да е интересно да чуем историята от първа ръка.
Самото градче Нерха се радва на интерес от любителите на слънчевия южноиспански бряг.
Балконът на Европа и оживена и предразполагаща към зашеметяващи гледки тераса. Не случайно крал я е нарекъл така, терасата в най-южните части, гледаща към не толкова далечната Африка. Със песен на китари и няколко възстановяващи се от тежка вечер кръчми ни изпрати градчето Нерха с бяло-сини улички и попътен вятър.
Малага е доста по-голям град, но успява да съчетае романтиката на пристанищата и палмите със постройките тип панелени блокове. Крепост или две на върха на баира, арена за корида и богати градини - стълби, изкачване и слизане - умората изчезва пред дългите крепостни стени и храстите с цветове на бонбони.
С Малага - сладко десертно червено вино - много върви и тапас на деня. Не е хубаво да се прекалява обаче, от сладко глава боли. А ако си прекалил много може и да си останеш на пристaнището и корабът да отплава без теб. Истинска история.
Пещерата край Нерха(Nerja) e известна със своите стенописи и фрески, датиращи от достатъчно отдавна, та да събудят интерес как точно са си представяли света и са го рисували по онези далечни времена. Интересното е, че тази галерия е в забранена за посещения част от пещерата, и освен ако не си със специално разрешение от правителството или общината или нещо средно, и не си късметлия студент по археология, шансът ти да видиш шедьоври от времената на Палеолита е нула. За картините не съжаляваме, защото пещерата компенсира с огромни зали, и разходката в нея е интересна. Да не говорим, че е постоянно топла и якето е просто излишно. В най-голямата зала се провеждат концерти, дори се танцува балет. Съжаляваме, че не сме знаели по-рано, за да организираме присъствието си.
Пещерата са я намерили група деца, докато си играели и търсели мишки/прилепи (не схванах rats или bats казаха:-) Влезнали в дупка, и макар и да видели скелет, реагирали смело. Съобщили бързо и така превърнали малкото селце Нерха в туристическа атракция. После толкова титли изброиха да са им били връчени, че направо ни се прииска и ние случайно да намерим пещера, която едва ли ще побере толкова много титли, награди, грамоти и ордени. Твърдеше се, че едно от децата още работи в пещерата като екскурзовод, щеше да е интересно да чуем историята от първа ръка.
Самото градче Нерха се радва на интерес от любителите на слънчевия южноиспански бряг.
Балконът на Европа и оживена и предразполагаща към зашеметяващи гледки тераса. Не случайно крал я е нарекъл така, терасата в най-южните части, гледаща към не толкова далечната Африка. Със песен на китари и няколко възстановяващи се от тежка вечер кръчми ни изпрати градчето Нерха с бяло-сини улички и попътен вятър.
Малага е доста по-голям град, но успява да съчетае романтиката на пристанищата и палмите със постройките тип панелени блокове. Крепост или две на върха на баира, арена за корида и богати градини - стълби, изкачване и слизане - умората изчезва пред дългите крепостни стени и храстите с цветове на бонбони.
С Малага - сладко десертно червено вино - много върви и тапас на деня. Не е хубаво да се прекалява обаче, от сладко глава боли. А ако си прекалил много може и да си останеш на пристaнището и корабът да отплава без теб. Истинска история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!