Лисабон ни посрещна с облаци и прекрасни гледки. Минахме точно под 17-километровия мост Васко да Гама, а в далечината се виждаше мостът с име "25-ти април". От едната страна ни приветсваше паметника на Исус Христос, чието копие е в пъти по-известно и закриля Рио де Жанейро. От другата страна се изреждаха безброй много замъци и дворци от известни квартали като Baixa и Alfama, днес превърнати в хотели или частни резиденции на някои не много бедни хора.
Потеглихме към Синтра. Това е област в региона на Лисабон, която носи полъха на Романтизма и UNESCO много я обича. Има няколко причини защо. Повечето от тях са замъци-резиденции. По пътя екскурзоводката разказваше интересни неща за тези от нас, които останаха будни.
Замък-лятна резиденция на кралското семейство, или National Royal Palace, разгледахме подробно, за да стигнем и до извесни комуни с форма на конус и толкова високи, че те заболява вратът. На тръгване ни заплющя първият дъжд. Сякаш корковите артикули, които изпълваха витрините, не можеха да удържат на мокрото...
Пътуваме към Cascais. Прекрасни гледки към океана въпреки лошото време. Замъците и резиденциите, които се виждаха в далечината от кораба, сега дефилираха покрай нас.
Дъждът намаля значително и решихме да усетим Лисабон от вътре(след генерално преобличане). Успяхме да направим прекрасни нощни снимки и за миг се превърнахме в мокри до костите туристи. Просто този град ни хареса и правеше всичко по силите си да ни задържи повече време при себе си. Първо заради лошото време корабът остана на пристанището до другата сутрин. След това загубих бордната си карта, без която не допускат да се качих на кораба. Добре, че процедурата по преиздаване беше проста и бърза, та не се наложи много време да стоим мокри навън.
Много често сме чували: "Еди къде си е много хубаво, но го хванах дъждовно и нещо не ми направи добро впечатление". Ние съшо сме отдавали лоши впечатления на лошото време. Пороят в Лисабон обаче ни показа друго. Показа ни, че времето не определя настроението ти. Показа ни, че природата може да е против нещо, но ти си част от нея и не е нужно да се отказваш. Мокри до кости, уловихме все пак добрите темпрератури и ходихме и се крихме под всевъзможни арки, навеси, чадъри. Не се оставихме да замръзнем и за секунда и дори се забавлявахме на това как дъждът и вятърът се подиграват на минувачите, които отчаяно се опитваха да се доберат до някои заслон. Самите ние бяхме минувачи и времето се гавреше с нас. Светлините не победиха огромното количество вода, което се изсипваше. Когато си мислехме, че нищо не пречи и няма да има никаква разлика да топнем крака в морето, галещо бреговете на самия център на града, за малко да не видим и един плъх удавен в пясъка. Но това беше единственото неприятно за цялата вечер. Дори и удареният ми преди 2 дни крак безропотно накуцваше, докато далеч по-здравият мозък изчисляваше най-кратките маршрути, за да му помогне. Дъждът не спря да вали, дори когато бяхме на сухо и топло, значи не беше нещо лично. Времето едва ли някога има нещо лично срещу хората. Хората винаги имат против времето, все им е неудобно, гадно, разваля плановете. Макар и да не можахме да видим нещата, които първоначално ни минаха през акъла, не останахме разочаровани. Всъшност времето ни направи плановете и направи всичките ни преживявания по-колоритни и ,в известен смисъл, чисти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!