Китай - Шангри-ла

    Шангри-ла. Това не е китайската версия на иконата на Тибет, това е китайския аналог на това течение в будизма, природата и нравите на хората, които са разделени само на 24 часа с джип 4x4 от автономната област Тибет. Географски пак сме си в този район, но сме от страната на Mainland China. Културите и природата не търпят политически граници и затова ние имаме шанса без да излизаме от mother China да усетим Тибет.

    Китайското Шангри-ла се казва всъщност
Zhongdian, който си е прохладен планински град, където и на прага на лятото се продават ски якета и вълнени гащи. Освен че става хладничко, ветрецът пронизва. При този вятър е съвсем нормално типичният релеф да са оголени хълмове и планини, докъдето очите стигат. Човешкото присъствие се символизира от въжетата, окачени с шарени парцали с молитви, игриво подскачащи от вятъра. Духовно място, в прекия и преносния смисъл.

    Освен старата част на града, внимание заслужава и манастирът Songzanlin, който е удостоен с титлата "миниатюрна версия" на тибетския храм Lhasa Potala. Ние в цялата ми миниатюрност около 2 часа го обикаляхме, включително качването на стотина стълби на около 3000м надморска височина, докато внимаваме да не изгорим на слънцето. По дворовете му и в големите зали за молитва спокойно се движеха монаси, унесени в ежедневните си дейности или в благославянето на посетители срещу скромни дарения. Дори това бизнес развитие не пречеше на зашеметяващите гледки на ярко-белите ступи с хиляди шарени веещи се парченца плат. Пред манастира имаше едно езеро, което стоеше да спомага за огледални снимки на тибетски храм при правилното положение на слънцето. В нашия случай, то беше едно от препятствията за стигане до манастира, което за щастие заобиколихме, а не преплувахме.

запазената марка

    Друга красота не много далеч по един черен път беше Pudacuo Scenic Area where includes Bita Lake, Shudu Lake and Xiagei Tibetan Village. Това ни затвърди стабилната разходка около водни източници за деня, но беше не толкова религиозно и повече свързано с природата. Място, което всеки сезон се променя до неузнаваемост. Насладихме се на ширни поляни, свободни кончета и дървена платформа над езерото, дълга над 4км.

новата атракция

тайнственият остров

    На такива необикновени места се срещат и необикновени хора. Такъв един неочаквано необикновен гид взехме от Tiger Leaping Gorge и му се оставихме да ни потопи в атмосферата на този район. Макар и не най-добрия гид в Китай, спомените ни от него предизвикат усмивки и смях. Ако и вие го харесате и сте от женски пол до 32 години, можем да ви свържем. Ще разберете защо по-долу.

    Та само минути след срещата ни с G(за съжаление не можем да разкрием името му, така и не се научихме да го произнасяме), вече многократно бивахме запитвани за неомъжени роднини от женски пол. При група от две момичета и едно момче бързо се ориентира при коя дама свалките биха имали по-голям успех, което беше забавно за мен и досадно за Марти :-) Та така, комплиментите валяха: българките били уникално красиви, имали сме невероятни фигури, постоянно искаше да се снима с нас. Аз продължавах да се забавлявам, докато Наце и Марти набираха... Търсел си човекът жена на максимум 32(той е на 37), но може и по-млада, да говори английски и да е българка по възможност. Подчерта младостта на Марти многократно. Така в този дух продължи цялото ни разглежда на Tiger Leaping Gorge, после с нетърпение запътувахме към Шангри-ла, където по програма щяхме да имаме свободен следобед.

снимката на деня

    Тук пък се случи трагикомичната ситуация на четирилентов път да пресича стадо китайски граждани - 2 жени, един дядо и един Далай Лама(не животното лама, а епитет за високопоставен последовател на ламаизма). Шофьорът набива спирачки отдалече, дядото обаче и той спира до нас, и въпреки опитите да го заобиколим, той някак си успява да скочи под колата. Започва да се превива, ходи малко и сяда на пътя, където вече претендира за счупен крак, присъединяват се ламата и жените(една със секира в ръка - защо е пресичала с нея не знаем). Започват едни разправии за пари....Искаха нещо от сорта на 1000лв. от шофьора, с пазарлъци паднаха до 300. Възмутени си тръгваме и стигаме до хотела.

отново взима дейно участие в преговорите

    G ни настанява - качва се дори в стаята ни, и забравя да си тръгне. Явно това, че никой не му обръща внимание, един си цъка по телефона, друг в банята и т.н., не му пречи. Поиска ми китайския номер, да си имаме контакти. Пита и за на другите номерата :-) Трудно го накарахме да си тръгне, но стана. Точно се смеем на ситуацията и някой чука на вратата. Нашият човек дошъл да ни върне паспортите от рецепция. Този път заключихме вратата след него. Изчакахме някакво време, да сме сигурни, че се е отдалечил...

    На следващия ден комплиментите еволюираха. Наце беше главният обект за комплименти, понеже се прежали да седне в един автобус до G: първо бил мъдър, защото си мълчал, после имал хубави дълги косми по ръцете(нашият човек не можел да си отгледа такива). Ние дотук не споменаваме нищо за гидските му способности, които се изчерпваха в това да повтаря едно нещо по три пъти, да не знае отговори на повечето въпроси, и да не познава храма, който посещаваме. За сметка на това се опитваше да ни увлече в състезание по стълби на 3000 метра височина. Стана 11 часа и той ни покани на обяд. Чакай, ние още не сме гладни. Това го затрудни изключително, не успя да ни убеди, че имаме 6 часа тежък преход. В  крайна сметка се съгласи да ни купи плодове, отиваме на пазара. Купи и някакви банички, за които му беше чудно защо никой не иска да ги яде, след като ги удряше в една стена по време на носенето. Насочихме се към най-стария резерват в Китай, пет пъти ни обясни какво е резерват. Успяхме да го игнорираме добре и последните 4-5 часа бяха блогополучни за нас.

как ли няма да се състезаваме по тези стълби?!

    Разказа ни за някакви традиционни тибетски танци, рядко срещано събитие. Трябваше той да резервира за вечеря. Разбрахме се в 7 без 10 в лобито на хотела, танците започват 7.30 и са наблизо. Срещаме се и той вика "Хайде да взимаме такси". Ние питаме защо, нали било близо...700метра било. Добре, за 7 минути сме там значи. Ходим, ходим ходим, там ли сме? Не, били сменили мястото, той се озърта като теле в железница, нещо гнило има. Накрая в 7.25 на нас ни кипна котлето и казахме "тръгваме си!", щеше да се разплаче. Решихме да вечеряме във второто западно заведение в града. По едно време този тип се появява там! Как ни намери...Започна да се извинява, почти сме били стигнали, но било преместено. Добре, че не седна да яде с нас.

разхождаме G из манастира :-)

    За финал на следващия ден ни закара на летището. Там служителите бяха по-неадекватни и от него, почти загубиха бележката за излизане от Китай, забравиха да издадат единия билет, бяха груби и неговорещи английски. За капак - нашият приятел G ни връчи форма за обратна връзка, където не беше пощаден :-) Понеже ми стана жал - обещах му, че ако намеря подходяща жена за него, ще се свържа веднага. Той не ни даде шанс да ни залипсва - още на следващия ден се обади да пита дали всичко е наред.

    Ей такива нестандартни хора срещаш по необикновените места.

Прочетете още за Китай...