Нашата домакиня Морган ни нарисува страхотна карта на къщата ни и пътищата към плажовете и забележителностите във всички посоки. Свърши работа за достигане до Ехо, но сега искахме да отидем до мааалко по-далечни места и тотално се объркахме. На помощ за пореден път дойде GPS навигацията върху моя телефон. Със скутер и навигация бяхме много мощни и нищо не ни спираше да обладаем целия остров.
Насочихме се към два от западните градове, известни с техните плажове. Първо кацнахме на плажа Семиняк (Seminyak), където беше спокойно и ненаселено, с широка ивица и симпатични заведения за закуска. По мократа част на пясъка щъкаха малки рачета, а във водата най-ранобудните сърфисти загряваха. Уцелихме най-хубавото време за разходка по плаж - облачното.
Oт съседния плаж - Легиан (Legian) вече се виждат кацащите самолети. Тук става малко по-пълно с хора, но пак достатъчно спокойно. Тук решихме да дочакаме залеза.
Веселият младеж е продавач на картини. Докато си пийвахме биричка, гледайки към изчезващото слънце, той се насочи към нас. Започна със стандартните "Hello, how are you?", продължихме с въпроси къде нощуваме, от колко време сме там и дали сме на меден месец - най-често употребяваните от всеки, който иска да те примами да си купиш нещо. Само че този младеж просто искаше да си говори с нас. Седна до нас и заряза картините, работното му време свършило. По цял ден обикаля по плажа, а вечер се качва на моторчето и си отива вкъщи да празнува(попийва) с приятели. Няма достатъчно пари да живее в крайморските градове, затова живее в столицата :) Човекът до него, като чу България веднага рече и отсече, че това е до Нигерия. Опитахме се да обясним концепцията за континентите, но безуспешно.
Така, доста забавен разговор си направихме, обсъдихме футбола, само дето ние нищо не разбираме от футбол. За разлика от нас двамата, балийците са върли фенове на футбол, и понеже си нямат техни силни отбор, очакваха Европейското с нетърпение. Знаеха за български футболисти, играли в известни отбори. Даже всъщност май само покрай футбола бяха чували за България...
Прочетете още за Бали...
Насочихме се към два от западните градове, известни с техните плажове. Първо кацнахме на плажа Семиняк (Seminyak), където беше спокойно и ненаселено, с широка ивица и симпатични заведения за закуска. По мократа част на пясъка щъкаха малки рачета, а във водата най-ранобудните сърфисти загряваха. Уцелихме най-хубавото време за разходка по плаж - облачното.
Oт съседния плаж - Легиан (Legian) вече се виждат кацащите самолети. Тук става малко по-пълно с хора, но пак достатъчно спокойно. Тук решихме да дочакаме залеза.
Веселият младеж е продавач на картини. Докато си пийвахме биричка, гледайки към изчезващото слънце, той се насочи към нас. Започна със стандартните "Hello, how are you?", продължихме с въпроси къде нощуваме, от колко време сме там и дали сме на меден месец - най-често употребяваните от всеки, който иска да те примами да си купиш нещо. Само че този младеж просто искаше да си говори с нас. Седна до нас и заряза картините, работното му време свършило. По цял ден обикаля по плажа, а вечер се качва на моторчето и си отива вкъщи да празнува(попийва) с приятели. Няма достатъчно пари да живее в крайморските градове, затова живее в столицата :) Човекът до него, като чу България веднага рече и отсече, че това е до Нигерия. Опитахме се да обясним концепцията за континентите, но безуспешно.
Така, доста забавен разговор си направихме, обсъдихме футбола, само дето ние нищо не разбираме от футбол. За разлика от нас двамата, балийците са върли фенове на футбол, и понеже си нямат техни силни отбор, очакваха Европейското с нетърпение. Знаеха за български футболисти, играли в известни отбори. Даже всъщност май само покрай футбола бяха чували за България...
Прочетете още за Бали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!