Колкото и да ни харесваше Перу, края на престоя ни се виждаше. Предпоследния ден решихме да прекараме лентяйски, затова имахме време да се помотаем из Куско и да видим две известни неща покрай града.
От предишния ден спазарихме шофьорa, който ни беше пратен от фирма да ни закара до гарата на Ollantaytambo, да дойде да поработи малко за себе си. Планът беше да ни закара до Maras и Moray. Той както можем да си представим, напрaви повече от това. Беше същински екскурзовод и се съобразяваше с нашите прищявки да спираме където ни падне и да се радваме на нещата, с които той до болка беше свикнал. Цялото преживяване беше ползотворно и за двете страни - той драматични подобри английския си покрай нас, а ние още по-драматично напреднахме с испанския. Важното е, че научихме нови неща, без да са напудрени като за туристи. Дори станахме свидетели на пътната корупция, която е ежедневие и се приема като неизменна част от трафика.
.jpg)
Стигнахме до Мурей(Моrаy). Инките са оставили там един от най-големите си опитни пространства за развъждане на нови култури. Климатичните и географски условия около Куско явно се оказват особено благоприятни за агроопити. Днес въпреки ерозията и дъждовете, които са направили всичко възможно да разрушат тази био лаборатория, откриваме математически биологически издържаните кръгоподобни тераси. Само можем да си представяме на кое ниво какво е било посято. Размерите - отнема няколко минути да стигнеш до центъра, където просто си едно петънце насред зеленината и малкото останали руини.
Поредното чудо са солниците в близост до стария град Марас. Още отдалече се забелязват белеещите се правоъгълничета, отново на тераси. Водата, която идва от скалата там, е много солена. Разпределя се в различни басейни със стени, т.н. правоъгълници. После слънцето помага в изпаряването на водата и остава само сол, примесена с пръст. Според времето и метода на събиране се получават и различните класове сол. Целият процес включва силната намеса на човешка ръка. Постоянно по някой участък работят хора, като освен че е тежко, е опасно, защото като нищо може да се хлъзнеш и да се търкаляш по етажите надолу, да не говорим колко трябва да се внимава да не се развали конструкцията. Не е най-прекрасното работно място като цяло. А пък колко неща от сол се продаваха наблизо, бедна ни е фантазията. Задоволихме се с 2-3 вида царевица, поръсена със сол.
Завършваме деня с гледки от Куско и подновен рекорд по активно търгуване. За един час обяд в ресторант, 27 човека минаха да ни продават нещо.
.jpg)
От предишния ден спазарихме шофьорa, който ни беше пратен от фирма да ни закара до гарата на Ollantaytambo, да дойде да поработи малко за себе си. Планът беше да ни закара до Maras и Moray. Той както можем да си представим, напрaви повече от това. Беше същински екскурзовод и се съобразяваше с нашите прищявки да спираме където ни падне и да се радваме на нещата, с които той до болка беше свикнал. Цялото преживяване беше ползотворно и за двете страни - той драматични подобри английския си покрай нас, а ние още по-драматично напреднахме с испанския. Важното е, че научихме нови неща, без да са напудрени като за туристи. Дори станахме свидетели на пътната корупция, която е ежедневие и се приема като неизменна част от трафика.
.jpg)
Стигнахме до Мурей(Моrаy). Инките са оставили там един от най-големите си опитни пространства за развъждане на нови култури. Климатичните и географски условия около Куско явно се оказват особено благоприятни за агроопити. Днес въпреки ерозията и дъждовете, които са направили всичко възможно да разрушат тази био лаборатория, откриваме математически биологически издържаните кръгоподобни тераси. Само можем да си представяме на кое ниво какво е било посято. Размерите - отнема няколко минути да стигнеш до центъра, където просто си едно петънце насред зеленината и малкото останали руини.
Поредното чудо са солниците в близост до стария град Марас. Още отдалече се забелязват белеещите се правоъгълничета, отново на тераси. Водата, която идва от скалата там, е много солена. Разпределя се в различни басейни със стени, т.н. правоъгълници. После слънцето помага в изпаряването на водата и остава само сол, примесена с пръст. Според времето и метода на събиране се получават и различните класове сол. Целият процес включва силната намеса на човешка ръка. Постоянно по някой участък работят хора, като освен че е тежко, е опасно, защото като нищо може да се хлъзнеш и да се търкаляш по етажите надолу, да не говорим колко трябва да се внимава да не се развали конструкцията. Не е най-прекрасното работно място като цяло. А пък колко неща от сол се продаваха наблизо, бедна ни е фантазията. Задоволихме се с 2-3 вида царевица, поръсена със сол.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!