Бали - към сърцето на острова

Сутринта ни повали голям мързел. То не беше лежане на терасата пред къщичката, то не беше почивка. Едвам се мотивирахме да съберем багажа. Беше време да напуснем Амед и да се преместим в Убуд.  Направихме няколко снимки на нашата бърлога, която така не ни се искаше да напуснем.

Tоалетната на ресторанта

Това е част от банята. цветята се поливат по естествен път от дъжда, защото над тях няма покрив. Последната ни вкусна закуска (палачинка с вградени банани) в ресторанта до плажа в Амед, надяваме се последна само за това ни посещение в този район.

На Бали любовта се носи във въздуха - не е маркетингов трик. Неслучайно много хора от цял свят избират да провеждат церемониите по бракосъчетанията си или медените си месеци там. Ето как истинската любов не признава раса и националност.

Предишните дни по плажа ни заговаряха местни. Това бяха хора, които не работеха към никой хотел, и самостоятелно се опитваха да печелят от туристически услуги. Местният бос ни убеди да наемем човек от него за трансфера ни до Убуд, или по-точно да направим местните щастливи. Хотелите в Амед се държаха главно от австралийци, които за всяка услуга прибираха добър процент, а изпълнението отдаваха на местни хора. Е, пратиха ни младо момче за шофьор, който не говореше много английски, но пък караше много внимателно. Предварително бяхме уговорили 2 спирки по пътя - Water Palace и Goa Lawah (пещерата на прилепите). Първата спирка неслучайно е била почивна резиденция на царя - вълшебно място в множество малки езерца, водни кончета, кацнали на екзотични цветя и мостчета, за да видиш всичко това от високо. Успяхме да се докоснем и до извора със свещена вода, ефектът предполагам тепърва предстои да се усети. За скромната сума от 50000 индонезийски рупии(8-9 лева) си наехме местен гид, който разказа много за историята на мястото, царската династия, и съвременните обичаи на хората. Да не споменавам, че сам предлагаше да ни снима къде ли не. Това е черта на всички екскурзоводи в Бали - правят каквото трябва, за да останеш доволен. Пещерата на прилепите бе мястото, където за първи път се сблъскахме с настоятелния търговски подход на местните. Нормално е на остров, където хората се издържат главно от туризъм, да има много търговци на сувенири и какво ли още не по главните атракции. Факт е, че и до храмове в най-обикновени села, където дали минават повече от няколко човека на ден, имаше поне по 1 търговец, предлагащ изгодно стоката си. След не дотам напредналата търговия в Амед, жените със саронгите през храма на прилепите ни се сториха прекалено настоятелни. В храмовете в Бали винаги се влиза с покрити колене - знак на уважение към боговете. Дори и дрехите ти да покриват коленете, на някои места пак е нужно да вържеш саронг около кръста си, за да пристъпиш в храма. Ние така или иначе нямахме саронги, това ни беше първия храм , в който влизахме, затова стимулирахме икономиката и си спазарихме 2 за 120000. После осъзнах, че това са от качествените саронги, и не сме се излъгали много с парите. В храма почти нямаше хора, а пещерата към него беше непристъпна. Виждаха се, по-скоро се усещаха на миризима много "паркирали" в нея прилепи. Шумно и на големи групи се придвижваха от едно място на друго.

    Лека-полека достигнахме Убуд. Той няма нищо общо с областта около Амед - девствения и не толкова туристически Амед - пленяващ със непокътната природа и хора, неподозиращи за външния свят. Центъра на Убуд беше пълен контраст - задръстване от коли, мотори и пешеходци. Сергии, заведения, хора, приканващи за масажи, представления и какво ли още не, това беше арт и културният център на Бали, известна и желана дестинация, станала още по-известна след "Яж, моли се и обичай". 
    Хотелът ни в Убуд беше пример за интересна архитектура. Построен в долина, където две реки се срещат, на няколко нива, джунгла. Различни по размери и екстериор къщички, на един или два етажа, бяха "стаите". Толкова много, че беше пълно с табели, и пак беше трудно да не се загубиш, докато уцелиш твоята. Но загубването не водеше само до задъхване от изкачване и слизане по стълби. Водеше до различни места - басейни, езерца, храмове, поредните интересни къщички. Дори шумът от натоварената улица встрани беше недоловим - чуваха се само песните на птиците, жуженето на насекомите, песента на реката и танцът на вятъра с дърветата.

Вечерта решихме да идем до центъра. Първоначално си бяхме харесали едно заведение на пешеходно разстояние в обратната посока, даже тръгнахме натам, но едно приятелски настроено кученце нещо ме накара да коренно да променя мнението си за посоката на нашата разходка. Повечето кучета бяха толкова спокойни и дори игнорираха хората. Даже стопаните им ги оставят сами да си търсят храна през деня. И то кучето-пазач на къщата. Та кучетата бяха разбрани и не закачаха хората. Това, което срещнахме тук, беше неприятното изключение. Взехме си маршрутката на хотела за центъра и започнахме да сновем там. Накрая харесахме едно кафене, в което се оказа че има маси съвсем близо до тазвечершната танцова програма. Хем се облажихме с вкусно ядене, хем и се насладихме на танци като баронг и транс. Костюмите са изящни и пищни, танците сложни и изискват контрол и координация на ръце,   очи, шия и т.н. А гримът и изкусните движения на танцьорите те карат да мислиш, че те гледат единствено и само теб, докато танцуват. Оркестърът свиреше в невероятен синхрон, музиката
.беше опияняващо-трансираща

Една от келнерките завърза разговор с нас и ни просветли за интересни неща за правене около Убуд. Беше прекрасно, че можеше винаги да поговориш с някого - дали екскурзовода, дали шофьора, дали някой келнер - и да попиеш идеи, да се докоснеш до начина на мислене и начина на живот там. Толкова много неща научихме от хората там, че ми се иска никога повече да не чета книги за някое място и хората там, а да придобивам представата си само от разговори с местните. Дори комуникацията с други туристи може да бъде ползотворна - пример бяха австралийска двойка, които не знам дали ги беше хванал чистия въздух, или бяха си купили "билет до луната" (има място, където продават такива в Убуд:) ), но искрено ни забавляваха по пътя към хотела вечерта.


Прочетете още за Бали...