Бали - Туламбен

Кой спал - спал.

Денят обещаваше интересни моменти. Яхнахме се на моторите и с леки болежки и голямо желание се запътихме към Tulamben - известно място, най-вече с подводната си част. Туламбен беше един от топ местата за гмуркане - с останките от кораб на Съединените Щати от Втората Световна война и разнообразието от приятелски настроени рибки.

По пътя за там имахме първата си среща с пътни полицаи. Естествено, тъй като отдалече се забелязва, че сме чужденци, ни спряха. Беше забавно да си поприказваме с тях - нямаше как да ни глобят, защото си носехме международните книжки. Нямаше как и да не завържем приятелски разговор. По грешка първо подадох моята книжка и полицаят се обърна към Наце: "Къде ще си намеря тука такава жена?", след което бе любезно поканен в България (каква реклама само :) ), където било пълно с такива жени:)

Правиха си снимки с нас, дори ни поканиха да гледаме как ще глобят следващия чужденец (жалко, че и той си носеше международната книжка) и накрая ни изпратиха по живо, по здраво да си ходим.

За гмуркачи-пълни аматьори като нас се изисква гмуркането да е с компетентен другар, който се грижи ти да си добре под водата. Още по пътя през селото вниманието ни бе привлечено от млади момчета, на които се доверихме да са наши спътници под водата. Без много много обяснения и губене на време в окуражаване, показаха ни в общи линии знаците за ОК и обратното на ОК и екипирани подобаващо, заплувахме все по-дълбоко и по-дълбоко.

Още в началото ни посрещнаха индигово-искрящи малки рибки, плуващи в пасажи. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова по-шарени и големи риби ни обикаляха. Водата е толкова чиста, че можеш да видиш на няколко метра напред. Плуваш и в един момент пред теб като стена се извисява потъналия кораб. Движението нагоре-надолу по нея те кара да се чувстваш все едно се издигаш и падаш в пропаст. Веселите рибки се събират около теб, веднага щом надушат храната, която им носиш за почерпка.

Не минахме и без травми. Знаехме, че всичко под водата ще е толкова красиво, и си бяхме купили калъф за фотоапарат за подводно снимане. Благодарение на неговата издръжливост (12 метра под водата издържа) успяхме да снимаме дори с непретенциозния ни апарат доста добре. Нашите водолази партньори толкова се бяха улисали да ни снимат, че нямаха достатъчно време за реакция, когато течението започна да ни поклаща към назъбените останки. Пъргавите младежи забързаха към нахилените ни все още физиономии, и резултатът от операцията като цяло се оказа успешен. Успешен, ако пренебрегнем драскотините по крака на Наце. Малкият инцидент не попречи да останем с приятни спомени и желание да се гмуркаме пак. Особено на място като Туламбен, оценено от водолази от цял свят.

Следобеда направихме двучасова разходка с най-разпространените лодки - юкунг.

Наслаждавахме се на гледки към острова, залеза, подскачането на юкунга над палавите вълни.

Нашият капитан, с каска за мотор, ни просвети в методологията за ловене на риба - навита на макара дълга корда, закачена с много примамки. Развиваш цялата, чакаш, после докато я навиваш обираш наивните риби, които са клъвнали на стръвта. Резултатът съвсем не беше лош - 7 риби, а гордите рибари позираха с улова си. А уловът с удоволствие дадохме на момчетата от селото - все пак не може да се яде само ориз, а рибата не беше достъпна за всекиго.

Балийците ядат главно ориз. По празници и церемонии може и месо. Плодове има навсякъде и са евтини.

Но по подразбиране дневното меню е 3 купички ориз на човек. Затова повечето са дребнички. За сметка на това сърцата им са големи.

Ние, за да поддържаме по-едрите си размери, проведохме втората си вечеря, която включваше местния специалитет Penyusuan babi (Suckling pig). Изобщо не си правя труда да обяснявам, нека снимките говорят :)

Прочетете още за Бали...