Сутринта започнахме здраво с първата ни закуска на шведска маса в новия ни хотел.
Дори гледката от ресторанта надолу към реката беше страхотна. Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.
Тук се вижда и традиционен дар към боговете. Изплетена от палмови листа купичка, със листенца от цветя, тревичка, няколко зрънца ориз, също и запалената миризлива клечка. Две минути след като я поставиха, "представител" на боговете - птичка - отмъкна ориза :)
Тук се вижда и традиционен дар към боговете. Изплетена от палмови листа купичка, със листенца от цветя, тревичка, няколко зрънца ориз, също и запалената миризлива клечка. Две минути след като я поставиха, "представител" на боговете - птичка - отмъкна ориза :)
Метнахме се на маршрутката и стигнахме за нула време до Гората на Маймуните. Това е една от най-известните атракции на Убуд и Бали като цяло. Не мога да кажа, че останах очарована от посещението ни там. Купихме банани преди да влезем, за да храним маймуните. Още първата маймуна ни надуши и понеже беше стара и с разкървавена уста, не искахме да пробваме какво ще стане ако не й дадем всички банани. Както и да е, навлязохме още, където вече имаше 2-3 маймуноукротители... Маймуните имаха респект към тях и не припарваха до снопчетата банани, а ние си вървяхме с празни ръце...
Не беше трудно да накараш някоя маймуна да "позира" с теб - само размахваш/поставяш банан/нещо за ядене близо до теб и веднага те налазва. Повечето хора пищяха и врещяха, когато върху главата им се качеше маймуна, но не спираха да се усмихват тъпо само заради снимката. Докато ходех из гората, която приличаше на парк заради павираните алеи, постоянно бях на тръни. Чудех се кога ли някоя луда агресивна маймуна ще реши, че имам нещо, което иска, и ще дойде да ме нападне. Добре, че спазихме препоръките преди влизане - да нямаш никаква храна/напитки дори вътре в чантата, защото маймуните нямат проблем да ги надушат и да ти откраднат чантата. Скрихме и слънчевите очила, защото бивали отвличани от маймуните в замяна на храна. Няколко дни по-късно пред очите ни се разигра страхотна драма с една маймуна, която видя чипс. В Бали срещнахме маймуни още няколко пъти - на места, където не плащаш входна такса и не те преследват. Затова Гората на маймуните в Убуд оценявам като напрегнато преживяване, което не бих повторила. Може би проблемът е, че тогава разбрах, че маймуните могат да ни превземат, както става в някои филми. Стига само да го поискат. Но как да не се разнежиш от гледки като долните...
Успокоителната разходка в града ни приключи с представление в един от палатите на Убуд. Гледахме известните Kechak и Fire dance (Кечак и Огнен танц). Мъжете от селото се събират и само и единствено те представляват музикалния съпровод - с техните ритмични и обсебващи песни на няколко гласа. На сцената се играеше интерпретация на историята за Рамаяна. Огненият танц се играе от хипнотизиран мъж. Само избрани хора могат да попаднат в подобен вид транс. Мъжът с напълно затворени очи потушава огъня, като рита с боси крака горящите черупки, оставящ публиката в напрежение и неразбиране на неговото състояние. За малко буквално да "подпали" първия ред зрители, добре че "пожарогасителите" действаха с метлите:) Накрая трябваше да го хванат двама яки момци, за да го върнат обратно на нашия свят.
Не беше трудно да накараш някоя маймуна да "позира" с теб - само размахваш/поставяш банан/нещо за ядене близо до теб и веднага те налазва. Повечето хора пищяха и врещяха, когато върху главата им се качеше маймуна, но не спираха да се усмихват тъпо само заради снимката. Докато ходех из гората, която приличаше на парк заради павираните алеи, постоянно бях на тръни. Чудех се кога ли някоя луда агресивна маймуна ще реши, че имам нещо, което иска, и ще дойде да ме нападне. Добре, че спазихме препоръките преди влизане - да нямаш никаква храна/напитки дори вътре в чантата, защото маймуните нямат проблем да ги надушат и да ти откраднат чантата. Скрихме и слънчевите очила, защото бивали отвличани от маймуните в замяна на храна. Няколко дни по-късно пред очите ни се разигра страхотна драма с една маймуна, която видя чипс. В Бали срещнахме маймуни още няколко пъти - на места, където не плащаш входна такса и не те преследват. Затова Гората на маймуните в Убуд оценявам като напрегнато преживяване, което не бих повторила. Може би проблемът е, че тогава разбрах, че маймуните могат да ни превземат, както става в някои филми. Стига само да го поискат. Но как да не се разнежиш от гледки като долните...
Успокоителната разходка в града ни приключи с представление в един от палатите на Убуд. Гледахме известните Kechak и Fire dance (Кечак и Огнен танц). Мъжете от селото се събират и само и единствено те представляват музикалния съпровод - с техните ритмични и обсебващи песни на няколко гласа. На сцената се играеше интерпретация на историята за Рамаяна. Огненият танц се играе от хипнотизиран мъж. Само избрани хора могат да попаднат в подобен вид транс. Мъжът с напълно затворени очи потушава огъня, като рита с боси крака горящите черупки, оставящ публиката в напрежение и неразбиране на неговото състояние. За малко буквално да "подпали" първия ред зрители, добре че "пожарогасителите" действаха с метлите:) Накрая трябваше да го хванат двама яки момци, за да го върнат обратно на нашия свят.
Денят приключи с поредната хубава традиционна вечеря. Нас ни интересуваха нещата от Балийската/Индонезийската кухня, все пак веднъж сме отишли, няма да се лигавим с Европейската я, затова смело и безотговорно поръчвахме разни манджи с най-интересно съдържание, които винаги се оказваха доста вкусни.
Прочетете още за Бали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!