Бали - отпуск по болест

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката... След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор. Нали си имаме медицинска застраховка, та обадих се, както е процедурата, само за да ми кажат, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва...добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип - доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол - беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и оставиха лекарства, цялото удоволствие 200 долара за двамата.
За първи път закусихме наистина скромно - препечена филия и чай.

Времето беше с нас - валеше. Не беше трудно да се унесем за няколко часа.

Това беше първият ни дъжд в Бали.

Така се обличаш за закуска, когато вали. Други алтернативи, но не толкова добри, са найлонови пликчета, дъждобрани и големи листа(най-добрата от трите). 

На острова има 2 сезона - сух и влажен. Ние отидохме през сухия - разполага се от април до октомври (който бива наричан още лято:) ) и затова всичко на всичко 2 пъти видяхме що то е дъжд. Дъждът се изсипва мощно, и е доста освежаващ, тъй като преди него влажността удря лимита. Иначе целогодишно температурите са 22-30 градуса по Целзий, и е доста влажно - демек когато и да отидеш, ти трябват къси гащи и джапанки и можеш да се метнеш на сърфа.

След като си подремнахме достойно, цял ден се помотвахме из хотела, лежахме по диваните, играхме табла. Почивка, и време да отбележим интересни неща до тук.

Времето е усмихнато, както и хората. Когато вали, е вълшебно.
Хората са доброжелателни и настроени към туристите почти като към богове.
Боговете са издигнати в култ, всекидневно могат да се видят церемонии, поднасят се дарове. Церемониите и танците са най-автентичните "представления", които чужденец може да види/случайно да присъства на тях. Храмовете са много и всеки е различен от останалите. От най-грандиозните и пълни с туристи до обикновените за никого неизвестни храмове по селата. Храната е вкусна и порциите са големи (когато не си местен и не ядеш само ориз), но трябва да се внимава с различната кухня, за да не виждаш вечерята си по 2 пъти...Сокове - от каквото ти душа иска, различни комбинации от плодове и подправки. За шоколад може и да не се сетиш.

Вкусни сокове, за фон - Тойота. Толкова Тойоти не бяхме виждали (особено Тоyota Avanza, всяка втора кола на острова).

Сладичко, рай за душата. Готвачът даваше и кулинарни уроци :)

Най-развитият отрасъл е туризма, който намира работа на мнозинството от населението. Придвижването става със скутерчета/моторчета, защото с кола е по-бавно, по-неудобно и по-скъпо. Коли и по-големи МПС се ползват за пренасяне на багажи и товари. Ако караш кола не си на почит, защото моторите са винаги с предимство и по-подвижни. Навиците на шофиране почти ги придобихме - с предимство е който е отпред и светофарите не ги уважаме много... доста внимание и концетрация се изисква, но за 3 седмици в този пътен "хаос" не видяхме нито един инцидент. А придвижването ни със скутер добави много чар и автентичност, както и приключения към нашето пътуване. Затова често става дума за тях.

До края на деня се чувствахме почти като нови, развълнувани от това, което ни предстои. Организмът на човек обработва най-добре това, което е свикнал. Със сигурност вече имахме едно на ум какво похапваме и попийваме, за да не се повтарят инцидентите от снощи. И спагетите Болонезе не са за изпускане :)


Прочетете още за Бали...