Перу - каньонът и долината на река Колка

    В селото Янки срещнахме отново чувството на спокойствие, разпускане, релакс. Възможност да се наслаждаваш на всичко около теб и в същото време да си почиваш от натоварения маршрут в Перу. Маршрут, който сами сме си натоварили, съвсем съзнателно. Без качествена почивка не може да се оцени колко интересен е животът :-)

Как стигнахме дотам обаче? С автобус би бил прозаичният отговор, през незабравими преживявания би бил поетичният. Пътят от Арекипа до долината на река Колка(Colca valley) бе пълен с такива.

Бавно напускайки града, в чийто покрайнини усилено се строеше и се виждаха къщите на най-бедните, плавно преминахме към височинни сухи пейзажи.

Знаехме, че тук шансът да видим дивите викуни или малко по-питомните лами и алпаки е най-голям. И не останахме разочаровани. На няколко пъти цели стада пресичаха пътя. Малките викуни за миг заставаха втренчени в странните превозни средства, но после гласът на разума(родителите им) ги привикваше да пресекат по-бързо.

Много ме впечатлява как припкат на толкова високо, те живеят винаги на над 3000 метра. А ние като спряхме на най-високата точка от маршрута, 4910м, се задъхахме само за 10 минути...Дори и ободряващият чай от кока не сгъсти въздуха за нас. Затова и се задържахме малко. По пътя към най-високата точка, получихме доста информация за начина на живот при тези височини от нашата гайдка и същевременно наблюдавахме как прозорците на буса се бяха превърнали в платна, изваяни с прекрасни пейзажи.

Mirador de los Volcanes - личния ни рекорд по височина (до тук)

Денят в близост до тези чудни животни, допреди познати ни само от цирка, продължава. На няколко завоя от китно селце в долината, бяха опънали сергиите жени от селото. Измежду разноцветните плетеници се подаде малко бебе алпака. Как да не дадеш пари срещу биберон с мляко, за да го нахраниш?

И за да има още по-голям контраст, срещнахме чудото на технологията днес Google Street View кола, която минаваше по същия маршрут, обаче в обратната посока.

И така, пристигнахме в Чивай (Chivay) мястото за нощуване и средата на двудневната екскурзия от Арекипа до Пуно и Титикака. Обядвахме и заминахме в съседното село Янки(Yankee) на надморска височина от над 3400 метра, тук беше нашата вила. Следобеда вече се бяхме настанили и излезнахме да пообиколим долината на реката. От високо се виждаха какви ли не чудни неща като издатини и вдлъбнатини, ползвани за ковчези и терасите над реката. Докато се запъхтявахме по стръмната пътека към руините, местният ни водач ни даваше да вкусваме от билките и тревите по пътя и ние компетентно кимахме, чудейки се какво ли е това...Върхът на вкусването на природни дарове беше яденето на плодове от кактус, които бяха и много вкусни, и също така безплатни, когато си ги набереш сам от храста. А някои видове, или по-скоро някои видове паразити по кактусите, могат да бъдат използвани за правене на червила и други силно боядисващи химикали.

След тричасовата разходка се цамбурнахме заслужено в минералните топли извори. Киснейки в смесица от полезни за кожата химически елементи, посрещнахме свечеряването.

Чисти и гладни закрачихме по дългата пътека към селото и нашата вила и след обилната вечеря последва тотално размазване в огромната ни и красива стая.

Сутринта се подкрепихме със закуска, по-мощна от иначе обилната вечеря и изпратихме изгряващото слънце.

    Денят беше белязан всякак от присъствието на птици. Неслучайно има книги за птиците на Перу, дебели по няколко пръста. Нашият летящ ден започна със празник на селото, където деца и възрастни в носии танцуваха под звуците на силна музика.

В следващото село правихме снимки с полу-опитомени кондори. Накрая задрусахме с буса по най-неподдържаните пътища на Перу, за да достигнем специални точки за наблюдаване на реещите се кондори, като Cruz del Condor. Дълбоки каньони и дивни птици.

Продължихме с рейс по пътя за Пуно, крайбрежния град до езерото Титикака. Пътят - отново като в приказките или като декор за филм - тук-таме пресича някоя викуня или подминава езеро с фламинго. Такива места И гледки не ни оставиха да спим и ми дават надеждата, че още дълго творчеството ще бъде повлияно от реални творения на природата.

По тъмно стигнахме в Пуно, най-високия град от нашия престой в Перу. Висок дотолкова, че във фоайето на хотела две дами дишаха от кислородни бутилки, а ние се изтощихме след кратка разходка, даже минимизирахме и вечерята :-)