Перу - Арекипа

    Беше ни тръгнало по вода. Мислехме си това още от летището, където доброто сърце на един служител на летището в Лима ни спести няколкостотин долара. Кацнали по обяд, Арекипа ни посрещна в пълна светлина - няколко върхове на кратери ни поздравиха заснежени, а ние щастливо заприпкахме да си търсим транспорта към хотела.

Старата част на града ни приканваше от отворения покрив на хотела и ние не загубихме ценни минути в мотаене.

    Нагълтахме по някое от специалните хапчета против височинна болест и закатерихме баирчето към крепостните стени и по-точно манастира Санта Каталина. Арекипа е на 2800 метра надморска височина и идеята беше да започнем от там с изкачването, т.е. тук ни беше мястото за свикване. Не знам тези специални хапчета , дали помагат, тъй като пихме и спирахме да ги пием и като цяло не сме имали проблеми. Чаят с листа от кока е това, което помага в такива ситуации. Той е толкова универсален - лекува всичко лошо, стимулира всичко добрo. И ние се наливахме с него както всички останали - туристи и местни. Само дето не дъвчехме сурови листа, както правеше шофьора на един автобус  - около 8 часа това правеше, докато караше. Но, да се върнем на Арекипа и на настроението там.

На нейната височина като те припечеше слънце трябваше да събличаш по нещо, слънчеви очила задължителни, а на сянка и вечер си хапеше.

Най-голямата забележителност на града е манастира Санта Каталина, ще го запомним с интересната архитектура, многото цветни стени, огромния брой малки стаички където са живеели сестрите от всякакъв ранг, личи си по големината и "лукса" на някои от стаичките.

Имаше няколко вътрешни дворове, всеки от тях с различна символика и архитектурна реализация. Даже имаше едно нещо като обществена пералня, където може повече сестри от манастира да перaт едновременно.

Нищо че е манастир, намираха се места дето те изкушават да си правиш фотосесия или пък да се опиташ да уловиш гледките от покрива към високите вулкани.

И така, горди, че успяхме да се вместим в работното време на манастира (до 17:00) тръгнахме с бодра стъпка (малко тежка поради височината) към центъра или тъй нареченият Плаза де Армас. Пътьом видяхме още няколко църкви (хората там са доста религиозни и по всяко време си имаше хора в църквите) и няколко постройки, отличаващи местната архитектура, превърнати в хотели.

    Площадът беше обграден от катедрала и две дълги сгради, които в себе си бяха поели няколко ресторанта, общината и други подобни институции :-)
Беше пълно с хора, бяха наизлезнали цели семейства, все пак беше неделя. Направихме няколко снимки, опитахме да се омешаме с тълпата, но не ни се отдаваше много много, а някои местни политици упорито убеждаваха хората в техните идеали.

Залезът ни поздравяваше и дискретно ни подканваше да напуснем площада и да се впуснем към едни други удоволствия, които само един гладен корем може да оцени.