Перу - Титикака

    Намираме се на брега на най-високото езеро на света - Титикака (3812 м). Не сме дошли тук, само за да отбележим постижението си, а и да посетим местните жители, които живеят на плаващи острови във самото езеро Титикака.

Беше рано сутринта, когато пристигнахме на пристанището в град Пуно. Освен много рано беше и много студено, поради което това беше един от дните, в които с нетърпение очакваш слънцето да блесне и да те стопли. Тръпнейки в очакване на слънцето, скочихме в корабчето, което беше готово да ни води при хората от племето Урос, а след това и на остров Такиле.
Имаше много облаци над езерото тази сутрин, които с близостта си до него те карат да се чувстваш подтиснат от една страна и въодушевен от друга, защото пейзажите, които се сформират, са уникални.

Малко музика за разсънване :)

Хората Урос, живеят на плаващи острови, изкуствено направени от тръстика. Те остават верни на своите прадеди и продължават да живеят на тръстиковите острови, произвеждайки си всичко нужно от тръстика, която я има в изобилие в близост до брега на Титикака. Те са защитена общност, която запазва традициите и начина  на живот от векове насам. Затова правителството им помага финансово, а те от своя страна печелят като приемат туристи, които искат да се докоснат до техните домове, семейства, традиции и ръчно изработени сувенири.
Посрещането беше топло. Ние акостирахме на един от многото малки островчета. До корабчето се наредиха жените от семейството, които ни приветстваха с усмивки и здрависване.

Митницата

Президента на остров/семейство Кантута

Събираме се в полукръг да проследим презентация на това как се строи и поддържа един такъв остров. Ясно е, че в основата на всичко е тръстиката и нейните корени, но тя не е само за строене - може и да се яде (даже е сладка)

Интересното е, че всеки остров приютява няколко семейства, които трябва да се разбират много и да живеят в прекрасни отношения. Тук влиза принципът на модулярността, всяко семейство идва със своята къща и част от острова, които се закрепят за големия остров. Ако по някаква причина се скарат или не се разбират с останалите, тяхната част се разкача и може да плува към друг остров. Целия остров се прикрепя за дъното с тежести, иначе както те се шегуват, може да се събудят в Боливия без паспорти :)
Поканиха ни и в една от къщите им, общо взето по стените са окачени дрехи а пода е за спане. Мирише малко странно защото не се проветрява достатъчно ;) Купихме си и по някой друг сувенир, след което се повозихме на един от техните традиционни кораби до централния остров, където има нещо като кафене. Имат си и малко училище, църква и малка болница. При спешни случаи ползват не толкова традиционните лодки с мотори за придвижване до Пуно. Зададохме логичния въпрос къде се намира тоалетната? Отговориха ни че като ти се приходи, качваш се в лодката и си вършиш работата в тръстиката, която е естествен филтър на езерото.

С много хубави впечатления напускаме плаващите острови и усмихнатите лица на хората Урос. Продължаваме да плаваме към остров Такиле, повече от два часа път.

Пристигаме на Такиле, остров приютяващ около 2200 души, определящи себе си като Такиленьоси и говорят древния език Кечуа. Известни са по техните текстилни продукти, взети под закрилата на UNESCO. Имат интересна култура, всички плетат, мъже, жени, деца. На това кой колко добре и хубаво плете се основава и развитието му в живота. Жените си избират своите съпрузи по качеството на шапката, която сами са си я оплели. По-хубава шапка - по-хубава жена :) Иначе от самия остров човек може да се любува на езерото Титикака, застанал на площада, който се намира на около 4050 метра надморска височина.

Този господин е женен, личи по шапката - шарена е

За жените по големината и по това колко са шарени пискюлите им може да се каже дали са омъжени или не

Мъжете, които носят черни шапки се водят хора с власт и трябва да се отнасяме към тях с особена почит

 Забелязваме едни шарени торбички, които носи всеки мъж. В тези специални торбички носят листа от кока и вместо здрасти всеки слага малко листа в торбичката на другия. Интересен начин да поздравиш приятел/познат.

Ерген - голяма част от шапката е бяла. Ако я напълниш с вода и не пропусне това е най-качествената шапка и момите ще са луди по него

Казваме аста луего на Такиле и интересната култура на жителите му. Гордо посрещаме не толкова приятната мисъл, че ще плаваме 2-3 часа до Пуно и с усмивка потегляме.

Чао Титикака и Пуно, много сте красиви, ама и на високо. Остава ни да си хванем автобуса към долината на слънцето с крайна цел Куско.