Пътят от Пуно до Куско е няколко пълнещи очите и душата часа с автобус, местните го наричат пътят на слънцето. Пътуването с такъв туристически автобус е уникална възможност да не усетиш колко далече са двата града един от друг и да посетиш места, свързани с историята на Перу от времето преди Инките. Започва се с посещения на музея Пукара, където може да се видят праисторически символи от времето преди инките. След това е прохода Рая, намиращ се на 4335 метра надморска височина с прекрасни гледки.
Спускаме се към селото Сикуани, където се потапяш в зеленината на планината, миниатюрния водопад, алпаките, перуанска музика на живо и вкусен обяд. Така хапнали и с нови сили посещаваме археологическия комплекс Ракчи от времето на Инките, там минава и известният път на инките (Inca trail), а може да се видят и останките от храма на Варикоча. Последно минаваме през областта Андауаилияс, с голяма катедрала, чийто интериор е основно направен от злато и снимките са забранени. И така се пристига в Куско, най-големия град в близост до известното Мачу Пикчу. Ето как ние преживяхме всичко това:
Малко сутрешен спринт по автогарите на Пуно, в последния момент уцелихме вярната и не всички хора по пътя ни помогнаха. В крайна сметка заслужаваше си, автобусът беше модерен, с интернет и постоянно сервираха чай, кафе и безалкохолни напитки.
Малко от любимия ни камъняк и любимата ни история:
Малко хора:
...гледащи домашни любимци
...сговорна дружина блато преобръща
Малко природа:
Малко от нощно Куско
...където всяко от единичните легла бе по-голямо от нашето двойно вкъщи :-)
Айде да ходим да спим, че Мачу Пикчу ще изисква доста енергия от нас, преди да ни зареди с неговата.
Спускаме се към селото Сикуани, където се потапяш в зеленината на планината, миниатюрния водопад, алпаките, перуанска музика на живо и вкусен обяд. Така хапнали и с нови сили посещаваме археологическия комплекс Ракчи от времето на Инките, там минава и известният път на инките (Inca trail), а може да се видят и останките от храма на Варикоча. Последно минаваме през областта Андауаилияс, с голяма катедрала, чийто интериор е основно направен от злато и снимките са забранени. И така се пристига в Куско, най-големия град в близост до известното Мачу Пикчу. Ето как ние преживяхме всичко това:
Малко сутрешен спринт по автогарите на Пуно, в последния момент уцелихме вярната и не всички хора по пътя ни помогнаха. В крайна сметка заслужаваше си, автобусът беше модерен, с интернет и постоянно сервираха чай, кафе и безалкохолни напитки.
Малко от любимия ни камъняк и любимата ни история:
Малко хора:
...гледащи домашни любимци
...работещи
...гринга
...и такива, които им продават...
Малко от нощно Куско
...където всяко от единичните легла бе по-голямо от нашето двойно вкъщи :-)
...където никога не е напълно тъмно...
Айде да ходим да спим, че Мачу Пикчу ще изисква доста енергия от нас, преди да ни зареди с неговата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!