Перу - Мачу Пикчу

Скритият град, създаден в най-великите времена на голямата империя на Инките. Скритият, защото по време на испанските завоевания е бил напуснат и обрасъл от растения, по този начин се запазил непроменен, превръщайки се в едно от седемте чудеса на света. Така като в поредица от исторически случки, дойде и момента, в който изгубения град на Инките да бъде намерен и от нас, придружени от магията на пътуването.

Не е много лесно да се стигне до чудото, което е заобиколено от високи планини, от които го разделя река Урубамба. Тръгвайки от Куско с автомобил, се прекарва около час и половина, докато се пристигне до Ойантайтамбо, малко селце в подножието на планината, от където тръгва влакът за Агуас Калиентес или селцето на Мачу Пикчу. Самото пътуване с влака си е приказка само по себе си, минавайки покрай усойната долина на Урубамба и почти вертикално издигащите се до теб хълмове, превръщащи се в снежни върхове.

След това от Агуас Калиентес до самото Мачу Пикчу има пътуване около 25 минути с малки автобусчета по един тесен път с формата на змия, адреналинът се увеличава.

Следват няколко минути катерене пеша.

Но цялото упражнение си заслужава, когато пред очите ти блесне тази гледка.

Още тук ще споделим нещо, което научихме там. Погледнете хубаво горната снимка. Вижда се изгубеният град на Инките, Мачу Пикчу, и върхът зад него е планината Уайна Пикчу, където само определен брой хора дневно се допускат и след около час катерене се пристига до място с уникална гледка и рай за фотографския обектив. Ние не стигнахме да се качим там, но за сметка на това показваме същата снимка, погледната от друг ъгъл:

Небезизвестното планинско лице на Мачу Пикчу, което още по-добре се вижда при по-подходяща светлина, но не може да се отрече, че има визия.

Малко са и трудно се намират правилните думи, с които да се опише чувството да се разхождаш из място пълно с енергия, място, построено с мисъл и желание. При всичките постройки си личи как максимално са се старали да запазят природата и да използват природните дарове за един по-лесен живот.
Целият град е останал в такова добро състояние до ден днешен толкова високо в планината, благодарение на това, че отдолу има построена перфектна дренажна система, видима чрез терасите. Колкото по-ниско се намира една тераса, толкова по-едри камъни се намират под нея, колкото по-нагоре е - по-дребни камъни. Наклонът е така направен, че терасите да не задържат вода в себе си, а именно водата отива или в долната тераса или в централния канал, който я насочва надолу към реката.

Терасите са се ползвали за отглеждане на най-различни растения. Благодарение на тях и на различната височина, на която се намират, можело да се отглеждат много различни видове, които иначе изискват специален климат. Тук можело да се симулират различни климати, затова във вътрешността има нещо като опитна лаборатория, където Инките са експериментирали с различни видове растения и даже са получавали нови видове чрез кръстосване. А посевите наторявали със собствените си и неотровни екскременти. Може и да са ни излъгали с последното, но да живее вегетарианството :-)

Инките са вярвали в нещата от природата, които им помагат да останат живи. Силно за боготворили планината. Пример за това е и този макет на планината, която е по-висока от града и го защитава от лошото време.

Видяхме и мястото, намиращо се на високо в центъра на града, където учените Инки за следели годишните времена и са преценяли кога е време за садене или събиране на реколтата. Същото това място е характерно с перфектната акустика. Говорейки от там навсякъде ще те чуят.

Перфектно са се справяли и с рязането на камъни, ползвайки нищо друго освен вода и пясък. Всеки камък е полиран за да пасне на мястото, за което е предвиден и по този начин техният строеж се е запазил до ден днешен.

И тук е редно да се каже "Стига приказки!", следва малко снимков материал, защото той говори сам за себе си.

Доста часове прекарахме в преоткриването на изгубения град на Инките, но беше време за напускане на фронта. Слезнахме в Агуа Калиентес, хапнахме и пийнахме, докато чакаме влака към Ойантайтамбо. Там ни чакаше нашия шофьор, който ни закара обратно в Куско.