Берлин

    Неочаквано и само благодарение на това, че имахме страхотен местен водач, започнахме обиколките на Берлин от East Side Gallery. Макар и името да навява мисли за търговски център, това всъщност е една доста запазена част от Берлинската стена в източната част на града. Вървим и анализираме всяка картина, от добре познатите ни графити до извисени абстрактни живописи. Небезизвестният трабант и далеч по-тъмни и трагични картини се преливат с ярки и закачливи такива. Изкуството в името на свободата, равенството, мира и любовта.

Оказва се, че няма да издържим на жаркото слънце. Берлинчани може и да се радват на такива неща, защото са рядкост там, но нас жегата ни мори и ние търсим варианти. Насочваме се към бар да утолим жаждата. Само на 2 минути пеша от както си вървял покрай стената, влизаш в другия Берлин, или нещо тотално нехарактерно за там. Бар с пясък, шезлонги и хамаци, всякакви игрища, реге и много освежаващи напитки под сламени чадъри. Отстрани реката Шпрее (Spree) внася хлад и напомня къде си всъщност.

С намаляването на нивото на бирата, нашето контролирано бягство от градската жега също отиваше към своя край. Следваше да идем до следващата ни точка - checkpoint Charley - или по нашенски казано - контролно-пропусквателен пункт Чарли. На едно такова оживено и популярно място на първо място човек може да погълне много информация, която идва отвсякъде и под всякаква форма. Музеи, камъни(разбира се оригинални от стената) и хора, които непрекъснато събират пари за добри каузи...това място ако знаеше какви неща ще доживее... И най-якото нещо - да се снимаш с военни и няколко натрупани чувалчета и американското знаме, го пропуснахме :-) За другия път тамън ще имаме нещо.

Сега се връщаме към изтънченото и красивото - замъка Шарлотенбург(Charlottenburg Schloss).

Изящни градини и  пищно обзавеждане - ние по-малко не сме и очаквали. Градините плавно преливат в голям парк, където продължаваме да се опитваме да отпочинем под някоя сянка.

Връщаме се към хотела, където знаем, че последният ни шанс - климатикът - ще успее. Все пак трябва да се стегнем за вечеря и да сме свежи за малък турнир по боулинг.

    На следващия ден с нови сили, и предвидливо запазили първото качване на телевизионната кула, запрекачвахме транспорти към този район. Рано пиле, рано пее. Доказано. Не само, че по-евтино ни излезе, ами и закусихме във въртящия се ресторант на върха на кулата. Имахме късмета да сме на маса до прозореца, а и цените в ресторанта се оказаха изненадващо приятни. Та нали това са изненадите, на места, където не ги очакваш. Въртяхме се, оглеждахме Берлин отвсякъде, и накрая издълбах половината грейпфрут.

Доволни от вкусната закуска на уникално място, решихме да избягаме от политическо-историческия облик на града и да затвърдим изкуството и природата като основен чар. Насочихме се към краен квартал, с отзиви на гето. Де да имахме ние такива гета...Там ни чакаха Градините на Света (Gaerten der Welt). Във добре устроен парк се помещаваха изкусно пресъздадени кътчета от различни държави и култури. Започнахме с Oриенталскатa градина,  после прекосихме парка до Ренесансовата, за да стигнем до Китайската, Християнската и Корейската градини. Видяхме Японската, за да завършим с Балийската, където направихме сравнение с реалността от миналата година. Страхотно измислени и всеки детайл си е на мястото.

Не ни се тръгваше, но трябваше да видим и основни неща в центъра на Берлин. Бяхме доволни, че сме открили бисер в покрайнините, но искахме да стимулираме и най-туристическите места. Какво ще правят Бранденбургската врата и Парламентът без нас?

Като едни видни наблюдатели на красивото отблизо и отдалече, допринесохме за смачканите тревички пред Reichstag-а. Отвън е красива сграда, и фон за поредната серия скачащи снимки. Отвътре с огледалните и сложни форми и дългите спирали за изкачване на купола - още по-красива сграда.

Имаше висок златист обелиск/кула, монумент, който ни писна да подминаваме с кола постоянно и се вдъхновихме да идем да видим отблизо.

Siegessäule, или Berlin Victory Column.Най-интересното беше стигането до там. Понеже краката много ни боляха, решихме да се повозим с колело-такси, може би рикша или най-добре се вижда от снимката.

Там това беше много използван метод за транспортиране от една забележителност към друга. И докато шофьорът ти върти по някой наклон, ти си почиваш и се радваш на гледките. Уцелихме симпатично момиче, което не само ни превози до златната кула, но и после ни заведе до най-близкото място за хващане на корабче, направи ни отстъпка и ни разказваше за нещата по пътя. Това момиче беше...румънка. Берлин явно умее да привлича добри хора! Покрай многото реки и канали, корабчетата, лодките и яхтите са неразделна част от чара на Берлин. Един начин да видиш от друга страна нещата и да запълниш пропуските в познанията си по минало, настояще и бъдеще на града.