Украйна - Киев

    Още на кацане Киев ни посрещна с музей на самолетите. Докато нашият самолет се придвижваше от пистата към терминала, минаваше покрай много интересни, стари и запазени самолети. Не бяхме заредили снимачната техника при кацането, спазвайки мерките за сигурност и затова ще трябва да ни се доверите :-)
Опитахме се да вземем евтино такси от летището, като накрая безучастно се съгласихме с три пъти по-високата тарифа. Никога не се взима такси отпред на летището. Показахме наивност, но всичко се оправи, когато стигнахме до мястото, където ще спим. То беше в центъра, с метро се стига отвсякъде и само няколко минути пеша ни деляха от главната улица Хрещатик.

По нея поехме и за първата ни разходка. Цялата беше затворена за коли, весело се разхождахме измежду големите сгради, наречени още модерни панелки, но не бяха панелки. Всякакви фокусници, вагони за бира, музика и весели гласове се носеха из въздуха и режеха жегата и последните слънчеви лъчи. През няколко метра имаше будки за сладолед и пак беше толкова горещо, че само леките полъхи от време на време и отворените за нагазване фонтани можеха да компенсират.

    Хидратирахме се с по бира под звуците на саксофон и след няколко баира надолу нагоре стигнахме до парламента с гледка към река Днепър. Тук започна да се заражда идеята за топографски туристически карти...

Киев има красиви църкви, катедрали, манастири. Синьо, зелено, изумрудено и златно - с тези цветове ще запомним летен Киев. Жегата не ни отказа да обиколим голяма част от забележителните сгради, а клаустрофобията не ни отказа да ходим в пещерите на Киево-печерската Лавра. В повечето имаше и стриктен дрескод, с който показахме дълбокото си уважение към религията - не че иначе не ни е приятно да носим забрадки на 40 градуса. Труповете на светци бяха доста по-облечени, но добре съхранени на подземните условия.

Музика идваше от арфите в църквения двор, а по главните улици Марти най-накрая изяви таланта си на пианистка.

Такива неща, малките неща, особено много ни радваха, въпреки жежкото време. А най-щастливият ми следобед беше, когато по автентична уличка се насочихме към любимата ми църква - светлосиньо със изумрудено зелено и златисти кантове. Отзад потъмнелите облаци говореха за скорошен дъжд, и точно когато поехме по нанадолнището стана ясно, че ще се крием от дъжда в Хакуна Матата(така го запомних) - място, където за без пари можеш да опиташ какви ли не местни специалитети.

Топло или не - трябва да се яде. Вареники - мляс мляс - пълни с каквото искаш или перфектната закуска чебуреки. Много вървят с бира или бяло винце.Кулинарни изненади се сипеха под път и над път.

 

 

За бягство от жегата Киев предлага много паркове и няколко буйно зелени острова на реката. Даже и плаж си правеха хората, а по-атлетичните плуваха срещу течението. Иначе на остров Хидропарк дебелата сянка, скарата и бирата привличаха десетки. Там има малък увеселителен град и много заведения, на които избухват най-мощните купони - не се знае дали е така, но пък плажната ивица е достатъчно широка за всички. Дали водата на Днепър е достатъчно чиста - не пробвахме, за разлика от много хора, които се освежаваха и плуваха.

Много забавни турове за туристите може да се каже :-) Ние не стигнахме да се възползваме от този на снимките, но успяхме да се доредим за един малко по-екстремен - посещение на Чернобил. Повече детайли очаквайте скоро...