Грузия - няколко интересни места

Предстоят още няколко неща, които правят посещението на Грузия незабравимо преживяване.
Гори, известен като рождения град на Сталин. Този град носи полъха на ... Съветския съюз и още нещо. Забавното при такива места е, че отиваш с настроение да видиш едно забравено за последните няколко десетилетия място, и наистина доста неща го доказват. Сградите и устройството на центъра са...меко казано соц, но животът там не е спирал и децата весело се къпят в градския фонтан, само на няколко крачки от музея на Сталин.
Този град най-вероятно се крепи от туристите, които искат да се запознаят със Сталин и постъпките му, и най-вече неговия вагон отстрани в двора на музея. Този вагон се заплаща допълнително, но на мен лично ми донесе най-много спомени от цялата визита. След като прочетохме писмата между Сталин и хората X, Y, Z (не искам да ги обиждам, неспомняйки си имената им), трябваше да продължим разходката си по главната пешеходна улица с две ленти от двете страни. Фонтанът беше добра алтернатива за жегата, но беше вече препълнен с деца и ние нямахме избор, освен да влезем в първата що-годе добре изглеждаща кръчма. Там противно на очакванията за такъв град, яденето беше вкусно, цените повече от приемливи и атмосферата навяваше спомена за снощния бой, без обаче да усетим никакви следи от него. Напълно доволни се насочихме към мястото, където паркирахме, благодарение на услужлив грузинец.

Контрастно преминаваме към пещерите Uplistsikhe, които освен интересен феномен са и сравнително трудни за намиране. Проблемът ни се състоеше в няколкото неуспешни опита да уцелим правилния изход от Гори. Дори когато се забутахме в едно спящо село, не го видяхме този пословичен грузински стереотип за страховити хора. Никой не ни изяде в тъмното, най-малкото защото беше светло, а и храната там е стотина пъти по-вкусна от нас самите. Услужливи хора насред селото ни обясняваха по нашата смотана карта как да уцелим отбивките по съвсем непретенциозен начин.
Скалните образувания си заслужаваха катереното и когато се качихме почти до най-високата точка, където се издига малък храм, се разпльокахме по камъни, досущ като малките гущерчета наоколо.

Старата столица Мтсхета представлява запазен малък град с чакълести улици и голяма църква с интересни истории около нея. Близката река променя драстично нивото си и понякога става за разходки с лодки по нея. За стара столица, Мтсхета привлича доста внимание, дори и филм снимаха на входната порта. Обликът и античността са добре запазени, дори и някои нови къщи бяха построени в такъв стил. Ядохме нещо много вкусно на пръчка. Ядки, заградени от нещо захарно с привкус на различни плодове, издължена форма. Залъгалка за глада преди късната закуска и любимата ми комбинация боровинкова обвивка с лешници вътре. Такива вкуснотии се оказа, че има в Етъра например.

Грузия си има своя план за това как се случват нещата. Ние се опитвахме да следваме нашия, на места просто не се получи. Времето промени плана драстично още в Тбилиси, а пътищата и реалността по тях ни отказаха от разходка до морските курорти. Всъщност и липсата на алтернативи за спане там ни отказа. Но пък планинският град Боржоми влезе в плана с размах и ни надиша със свежия си въздух. Опитите да съкратим пътя на места, като например от близката версия на Джурасик парк до Кутаиси до самия град се оказаха безуспешни. Не само ни гонеше буря, но и черните пътища усилено се опитваха да убият нашия опел под наем. Път, който изглежда по-къс и е със съмнителен цвят на картата - да се подминава! Но нямаше да видим едни от най-неподправените гледки в цялата страна.

Грузия показва нуждата да си адаптивен и показва колко глупаво е да градиш очаквания за дадено място предварително. Градът, който дойде малко в повече, беше Кутаиси. Последната ни вечер беше там. Не бяхме очаровани нито от хотела и обслужването, нито от леснотата покрай намирането му. Да, разглезени бяхме от гледката за милиони в Тбилиси и от новия апартамент в Боржоми с планински въздух и царската вечеря - пир. Завършихме в едно скромно заведение с няколко шишчета и лимонади в Кутаиси до женския пазар, едно неприветливо място, даже страшно, когато се стъмни. Палмите по някои улици се оказаха подлъгващи, това е един тепърва развиващ се град и не е за хора със слаби сърца. Посетете го, ако имате повече време в страната.