Едва ли най-очакваното първо впечатление от Мароко е хора, правещи упражнения рано сутрин. Добре де, второ впечатление. Първоначално мириса на топло, морето и задръстванията запълниха сетивата ни, докато излезнахме от пристанището и града Казабланка, за да се насочим към столицата Рабат.
Магистрала и поле - в полето група жени прави сутрешна разгрявка. После дълга алея и по нея тичат хора. После парк покрай пътя и отново групи, трениращи тай чи. Не успяхме да ги снимаме с добро качество, но споменът си остава :-)
Направихме една малка спирка по пътя за тоалетна и след това бегом по магистралата към Рабат, че жегата започваше да показва зъбите си.
Столицата Рабат ни посрещна със слънчеви лъчи, срамежливо показващи се през тънката облачна завеса и ни прикани да започнем нашата обиколка с посещение на кралския палат. Това не е туристически комплекс, а действащ палат и можеше да се види само отвън. Намира на огромна площ с парк, фонтани, собствена джамия и допълнителни къщи за персонала.
Трудно щеше да е минаването през тази охрана, за да се види вътрешността. Затова нашият гид се възползва от материалите на продавача на пощенски картички, за да ни покаже какво има вътре. Това беше добър маркетингов трик да изкупим всички картички на човека :-)
Щастливи след тази покупка, връщаме се към автобуса и продължаваме към мавзолея на Мохамед V, красива бяла постройка, охранявана от гвардейци, превърнали се в атракция за снимки с туристите.
За щастие тук можеше да се види какво се крие зад белите мраморни стени.
В същия комплекс, в двора на мавзолея се намираше кулата Хасан (Hassan Tower), недовършената постройка от 12-ти век с недовършеното минаре и около 300 колони частично успяли да се запазят след земетресения в миналото.
Отправяме се към средновековната крепост Касбах, като последна точка за посещение в Рабат преди да се върнем в Казабланка. Тесни улички, червени външни стени, палми, бяло сини стени вътре, "интересен" аромат и жега са нещата, които описват това място.
Стилът наподобява на гръцките острови.
Потегляме към Казабланка, ето малко кадри от напускането на Рабат.
И ей ни на в Казабланка, не може да не се забележи концентрацията на мерцедеси :-)
Базарът изобилства с продукти характерни за района, ние оставихме само фотоапарата да им се наслади. За краткото време, в което поскитахме самостоятелно по улиците, си пролича, че трябва да си с широко отворени очи и много добре да планираш самостоятелното си посещение в Мароко.
Придвижваме се из широки булеварди, за да намерим двореца на пашата (Mahkama du Pacha ). Не се поинтересувахме много от историята, че то не е и за помнене - данни в мрежата бол :-)
Искаше ни се да видим и старата част на града, медината на Казабланка, обаче казаха че не могат да гарантират за нашата сигурност там и затова пропуснахме. За да се види, че там може да живеят заедно всякакви хора без значение на религия и прочие обиколката продължи към огромна католическа църква Notre Dame de Lourdes.
Следваше малка почивка за обяд с цел да вкусим националните ястия. Малкият парадокс беше, че мястото където се случи този панаир на мароканската кухня беше хотел Шератон :)
Но това и не беше най-важното, а моментът на истината - джамията на Мохамед V, гордостта на града. Построена е от пари, събрани от хората. Вътре поема 25 000 молещи се и още скромната бройка от 80 000 в двора.
Вярващите трябва да са чисти и духом и тялом за да пристъпят към молитва. Помещението, където може да се измиеш преди молитва, също е впечатляващо. Разбира се, както всичко в тази постройка и тук имаше отделни помещения за мъже и за жени.
И да се насладим на гледките отвън, огромната джамия и нейният двор се любуват на гледките към огромния Атлантически Океан.
Нямаше как да не минем през магазин с продукти от мароканската традиционна медицина и козметика. Беше много като за туристи :) и не се вързахме много, но американската част от групата беше впечатлена и готова да инвестира стотици долари :)
Прибиране към кораба минахме покрай известното Rick's Cafe, отворено за да пресъздаде сцени от филма Казабланка, американска романтична драма от 1942 година.
Много емоции, много неща, микс от култури, аромати, красоти, мърсотия, аромати, хубави и не толкова хубави. Време да се върнем на кораба за малка почивка и да се наслаждаваме на културната програма.
Магистрала и поле - в полето група жени прави сутрешна разгрявка. После дълга алея и по нея тичат хора. После парк покрай пътя и отново групи, трениращи тай чи. Не успяхме да ги снимаме с добро качество, но споменът си остава :-)
Направихме една малка спирка по пътя за тоалетна и след това бегом по магистралата към Рабат, че жегата започваше да показва зъбите си.
Столицата Рабат ни посрещна със слънчеви лъчи, срамежливо показващи се през тънката облачна завеса и ни прикани да започнем нашата обиколка с посещение на кралския палат. Това не е туристически комплекс, а действащ палат и можеше да се види само отвън. Намира на огромна площ с парк, фонтани, собствена джамия и допълнителни къщи за персонала.
Трудно щеше да е минаването през тази охрана, за да се види вътрешността. Затова нашият гид се възползва от материалите на продавача на пощенски картички, за да ни покаже какво има вътре. Това беше добър маркетингов трик да изкупим всички картички на човека :-)
Щастливи след тази покупка, връщаме се към автобуса и продължаваме към мавзолея на Мохамед V, красива бяла постройка, охранявана от гвардейци, превърнали се в атракция за снимки с туристите.
За щастие тук можеше да се види какво се крие зад белите мраморни стени.
В същия комплекс, в двора на мавзолея се намираше кулата Хасан (Hassan Tower), недовършената постройка от 12-ти век с недовършеното минаре и около 300 колони частично успяли да се запазят след земетресения в миналото.
Отправяме се към средновековната крепост Касбах, като последна точка за посещение в Рабат преди да се върнем в Казабланка. Тесни улички, червени външни стени, палми, бяло сини стени вътре, "интересен" аромат и жега са нещата, които описват това място.
Стилът наподобява на гръцките острови.
Потегляме към Казабланка, ето малко кадри от напускането на Рабат.
И ей ни на в Казабланка, не може да не се забележи концентрацията на мерцедеси :-)
Базарът изобилства с продукти характерни за района, ние оставихме само фотоапарата да им се наслади. За краткото време, в което поскитахме самостоятелно по улиците, си пролича, че трябва да си с широко отворени очи и много добре да планираш самостоятелното си посещение в Мароко.
Придвижваме се из широки булеварди, за да намерим двореца на пашата (Mahkama du Pacha ). Не се поинтересувахме много от историята, че то не е и за помнене - данни в мрежата бол :-)
Искаше ни се да видим и старата част на града, медината на Казабланка, обаче казаха че не могат да гарантират за нашата сигурност там и затова пропуснахме. За да се види, че там може да живеят заедно всякакви хора без значение на религия и прочие обиколката продължи към огромна католическа църква Notre Dame de Lourdes.
Следваше малка почивка за обяд с цел да вкусим националните ястия. Малкият парадокс беше, че мястото където се случи този панаир на мароканската кухня беше хотел Шератон :)
Но това и не беше най-важното, а моментът на истината - джамията на Мохамед V, гордостта на града. Построена е от пари, събрани от хората. Вътре поема 25 000 молещи се и още скромната бройка от 80 000 в двора.
Вярващите трябва да са чисти и духом и тялом за да пристъпят към молитва. Помещението, където може да се измиеш преди молитва, също е впечатляващо. Разбира се, както всичко в тази постройка и тук имаше отделни помещения за мъже и за жени.
И да се насладим на гледките отвън, огромната джамия и нейният двор се любуват на гледките към огромния Атлантически Океан.
Нямаше как да не минем през магазин с продукти от мароканската традиционна медицина и козметика. Беше много като за туристи :) и не се вързахме много, но американската част от групата беше впечатлена и готова да инвестира стотици долари :)
Прибиране към кораба минахме покрай известното Rick's Cafe, отворено за да пресъздаде сцени от филма Казабланка, американска романтична драма от 1942 година.
Много емоции, много неща, микс от култури, аромати, красоти, мърсотия, аромати, хубави и не толкова хубави. Време да се върнем на кораба за малка почивка и да се наслаждаваме на културната програма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!