Вие сте късметлии! Тези думи кънтяха в ушите ни още от Кения, когато нашият сафари гид превъзбудено крещеше. Бяхме видели Голямата Петорка в един ден. А тази сутрин точно през прозореца ни видяхме голямата планина Фуджи, точно като картичка или календар. Наце беше ходил няколко часа около езерото, за да снима. Такова нещо трудно се изпуска, особено след отчаянието ни предишния ден. Този ден беше слънчев и ние сияехме, точно както и Фуджи на фона на слънцето. Получихме си заслуженото време с тази очарователна планина.
Можехме да си ходим. След 200 снимки с правилния фон (а не като вчера - сиви облаци), можехме спокойни и щастливи да напуснем областта на петте езера и да се насочим към Нико.
Пътят до Нико се оказа дълъг и тягостен, с лоша серия от чакане по гари. И в Нико не ни беше лесно. Хванахме един рейс, слезнахме на храм, уж близо до риокана ни. Градът е UNESCO World Heritage Site и притежава около 103 свети места. Близо до едно много известно - Tōshō-gū, се оказа и мястото, където ще спим. Само че стигнахме по възможно най-бавния и дълъг път до там, като три пъти минахме покрай едни и същи места. Ах, защо няма топографски карти! Естествено областта с храмовете е високо, жилищните области ниско. Питахме от продавачки в магазини за сладкиши до нищо неподозиращи баби в градините им. Накрая с ужас установихме, че табела на латиница няма да видим, и ще трябва да сравняваме йероглифи(отново!). Да бяхме научили малко японската азбука!
Многото храмове на Нико можеха да почакат. Ние определено имахме нужда от почивка. А вечерята отново не ни прости...
Можехме да си ходим. След 200 снимки с правилния фон (а не като вчера - сиви облаци), можехме спокойни и щастливи да напуснем областта на петте езера и да се насочим към Нико.
Пътят до Нико се оказа дълъг и тягостен, с лоша серия от чакане по гари. И в Нико не ни беше лесно. Хванахме един рейс, слезнахме на храм, уж близо до риокана ни. Градът е UNESCO World Heritage Site и притежава около 103 свети места. Близо до едно много известно - Tōshō-gū, се оказа и мястото, където ще спим. Само че стигнахме по възможно най-бавния и дълъг път до там, като три пъти минахме покрай едни и същи места. Ах, защо няма топографски карти! Естествено областта с храмовете е високо, жилищните области ниско. Питахме от продавачки в магазини за сладкиши до нищо неподозиращи баби в градините им. Накрая с ужас установихме, че табела на латиница няма да видим, и ще трябва да сравняваме йероглифи(отново!). Да бяхме научили малко японската азбука!
Многото храмове на Нико можеха да почакат. Ние определено имахме нужда от почивка. А вечерята отново не ни прости...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!