Токио - начало

Чао Нико и здравей Токио

    Храмовете на Нико работеха рано сутрин и този път ги покорихме. Липсата на раници на гърба и липсата на бързо захождаща вечер се оказаха ключови фактори. След физзарядката по около 500 стълби можехме да преминем към новата част на града и към гарата. Като същински японци уплътнявахме чакането в игрички на телефона и закуски от магазина. Ако някои пита на кой ден в Япония се придобиват повечето традиционни японски черти, то това е на 15-тия ден.

    Лека-полека се озовахме в Токио. В средата на деня слънцето припичаше. Нямаше ги високите дървета да пазят сянка. Небостъргачите мамеха отдалече, но ние трябваше първо да намерим хостела. Отново с питане успяхме да стигнем преди да сме се изпържили. Лято. Изненада, трябваше да чакаме до 4 да дойде някой да ни даде ключ. Много важен интервал - време за планиране на маршрута на по бира и сладки с бананов крем. Това Токио огромно, бая работа ни отвори. Точно обратно на стаята ни, кутийка с размери 1.50 на 2.20. Тази квадратура побира двама спящи човека, две раници, шкаф, телевизор и климатик. Само някой да каже, че нямал място вкъщи....

    В крайна сметка се насочихме към по-шумните квартали, където се смесихме с тълпите, пресичащи на кръстовището Шибуя, надникнахме от моста Хараджуко, освежихме се през парка Йойоги, за да стигнем в зоната на небостъргачите. Гледайки светлините на града от една от най-високите сгради - Metropolitan Governemnt Building, решихме да се върнем в раздвижения квартал с тийнейджърска мода Harajuku и да си направим една западняшка вечеря. 

    Токио на високи обороти! Ще видим ще простят ли утре краката...