След вчерашния ден, леко понапръскани от дъждец и приятно релаксирали от спа, имахме малки надежди, че днес времето ще се оправи и най-накрая ще видим мечтаната планина Фуджи. Още повече, че се запътвахме към петте вулканични езера, останали на север от планината и предлагащи най-уникалните и докосващи душата на катерача и обикновения човек гледки към Фуджи. Да, ама не. Надеждите тотално се изпариха под сивото запушено небе и се отмиваха с всяка капка по ярките ни чадъри. Заметнахме раниците в риокана и решихме да не дремем в отчаяние цял ден, а да разучаваме местността.
Пътеките покрай езерото Кавагучико бяха покрити с листенца от черешови цветове. Още имаше цъфнали череши, личи си, че е по-хладно тука. Много цветя засадени по брега, и ако не беше мърлявото време, щеше да се получи снимка стил ранна пролет на местността. Сега обаче нямаше много лодки и живот във водата, само упорити рибари, които бяха опънали по един стол на плиткото и се криеха под чадъра, но не от слънцето. Рибите отстрани на плиткото скачаха и се подиграваха на кадърните риболовци. Все присвивахме очи в далечината, да мернем нещо от Фуджи, ама не. Ще чакаме ранната утрин, даже сме си навили будилника.(точно в момента заваля много стабилно, добре че сме в леглото на сухо).
Retrobus, 2 линии около две от езерата. Къмпинги, пещери, извори, такива чудеса на природата. Определено не са толкова комерсиални тези езера и селищата около тях. Даже в шест трудно намерихме къде да вечеряме...
Тук автобусите, освен страхотната организация и спазването на график, имаха и друго качество. Винаги имаше място за още един.....
Един слънчев отзив от деня, музикалната гора, музей за автоматични музикални инструменти. Няколко постройки, заобиколени от градина от рози, вътре езеро с фонтан, който пее и танцува под диригентството на кукла диригент. Голяма зала с различни музикални инструменти, автоматични и голяма концертна зала с орган до тавана. В градината предлагат на ръка да пробваш няколко ударни инструмента, а в магазина те чакат музикални кутии от 1000 до милион плюс йени. Всичко беше решено в цветен и френски стил и всеки детайл издържан. Тия японци как всичко имат....
Пътеките покрай езерото Кавагучико бяха покрити с листенца от черешови цветове. Още имаше цъфнали череши, личи си, че е по-хладно тука. Много цветя засадени по брега, и ако не беше мърлявото време, щеше да се получи снимка стил ранна пролет на местността. Сега обаче нямаше много лодки и живот във водата, само упорити рибари, които бяха опънали по един стол на плиткото и се криеха под чадъра, но не от слънцето. Рибите отстрани на плиткото скачаха и се подиграваха на кадърните риболовци. Все присвивахме очи в далечината, да мернем нещо от Фуджи, ама не. Ще чакаме ранната утрин, даже сме си навили будилника.(точно в момента заваля много стабилно, добре че сме в леглото на сухо).
Retrobus, 2 линии около две от езерата. Къмпинги, пещери, извори, такива чудеса на природата. Определено не са толкова комерсиални тези езера и селищата около тях. Даже в шест трудно намерихме къде да вечеряме...
Тук автобусите, освен страхотната организация и спазването на график, имаха и друго качество. Винаги имаше място за още един.....
![]() |
Гледка през стъклото на автобуса |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!