22.07.2014 г.

Япония - дъждовните езера около Фуджи

    След вчерашния ден, леко понапръскани от дъждец и приятно релаксирали от спа, имахме малки надежди, че днес времето ще се оправи и най-накрая ще видим мечтаната планина Фуджи. Още повече, че се запътвахме към петте вулканични езера, останали на север от планината и предлагащи най-уникалните и докосващи душата на катерача и обикновения човек гледки към Фуджи. Да, ама не. Надеждите тотално се изпариха под сивото запушено небе и се отмиваха с всяка капка по ярките ни чадъри. Заметнахме раниците в риокана и решихме да не дремем в отчаяние цял ден, а да разучаваме местността.

    Пътеките покрай езерото Кавагучико бяха покрити с листенца от черешови цветове. Още имаше цъфнали череши, личи си, че е по-хладно тука. Много цветя засадени по брега, и ако не беше мърлявото време, щеше да се получи снимка стил ранна пролет на местността. Сега обаче нямаше много лодки и живот във водата, само упорити рибари, които бяха опънали по един стол на плиткото и се криеха под чадъра, но не от слънцето. Рибите отстрани на плиткото скачаха и се подиграваха на кадърните риболовци. Все присвивахме очи в далечината, да мернем нещо от Фуджи, ама не. Ще чакаме ранната утрин, даже сме си навили будилника.(точно в момента заваля много стабилно, добре че сме в леглото на сухо).



Retrobus, 2 линии около две от езерата. Къмпинги, пещери, извори, такива чудеса на природата. Определено не са толкова комерсиални тези езера и селищата около тях. Даже в шест трудно намерихме къде да вечеряме...



Тук автобусите, освен страхотната организация и спазването на график, имаха и друго качество. Винаги имаше място за още един.....

 Гледка през стъклото на автобуса
    Един слънчев отзив от деня, музикалната гора, музей за автоматични музикални инструменти. Няколко постройки, заобиколени от градина от рози, вътре езеро с фонтан, който пее и танцува под диригентството на кукла диригент. Голяма зала с различни музикални инструменти, автоматични и голяма концертна зала с орган до тавана. В градината предлагат на ръка да пробваш няколко ударни инструмента, а в магазина те чакат музикални кутии от 1000 до милион плюс йени. Всичко беше решено в цветен и френски стил и всеки детайл издържан. Тия японци как всичко имат....




    Макар и да не си личи по снимките, почувствахме се откъснати. Беше ни криво, че главното нещо, заради което сме там, не се вижда в мъглата и облаците. Мястото е достатъчно живописно и при лошо време, но къде в Фуджи? Дори не можехме да си представим колко е голям...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментирайте на воля!