Голямото бродене из Троодос
От брега навлизаме пак по планините. Има нещо много притегателно там. А селцата са толкова скрити и подредени стръмно и амфитеатрално. Да не говорим, че всички улички са двупосочни само на знаци. Повечето села изглеждат заспали, въпреки това, ако поседиш достатъчно се вижда как всеки си работи нещо там....
След няколко села време, стигаме до Поламитиса, където ще отседнем в агрохотел. Изглежда това е единственото неспящо място в селото, но ние сме доволни - готвят вкусно, имаме камина и гледка към долината. Съветват ни коя от стоте еко пътеки в Троодос да хванем - минава и около връх Олимпус. Стигаме до паркинг, където един дядо продава плодове, и оттам хващаме точно грешната пътека - вместо лесната и дълга 3 км, хващаме една трудна и дълга 14км...Гледките обаче компенсират. По едно време се изкачваме до мъглата...май е време да се връщаме. Купуваме две-три чепки банани от дядото и се връщаме към нашето агро място преди да се стъмни...
 |
| да вземем да слизаме май...преди да ни погълне мъглата |
 |
| награда след дългия ден |
Изпращането по тесните улички
