След разходките из плажовете и последната вечеря в комплекса Мауимби дойде и последната сутрин в Уатаму. Нахвърлихме останалите парцалки в куфарите и отидохме да се насладим на скромната закуска, където се запознахме с младо семейство от германец и кенийка и си побъбрихме "кой к'во що".
Беше някак си приятно и никак не ни се тръгваше, но нямаше как - стана девет и шофьорът ни Джон (типично кенийско име:-) ) вече ни чакаше.
След по-малко от два часа спокойствието и идилията ни забравиха, просто ни тръшнаха вратата под носовете и ни изхвърлиха навън. Не се опитвам да бъда поетичен, просто такова е чувството, когато влезнеш в Момбаса, пълна лудница. Сложно съединение от шумове и миризми те удря в лицето. Мръсотията цари навсякъде. Така ли ще приключи тази наша прекрасна кенийска история?
Ами както си го направиш. Не останахме и 20 минути в хотела ни, който нямаше нищо
общо с описанието и снимките :-) , но да не бъдем дребнави. Хванахме туктук до стария град на Момбаса и посетихме Jesus Fort. Крепост, построена още преди португалците да доплават в тези води на Индийския океан. Представлявала е доста важен търговски център и комуникационна връзка със страните от средния изток. Естествено се наложи да отблъснем няколко нахални гайда, които искаха да се доберат до няколкостотин шилинга от който и да е турист. Ние не сме класически туристи и обичаме сами да се оправяме. Та разгледахме архитектурата на крепостта, инспирирана от формата на човек. Много топове разположени на всички страни, дупки за стрелба и високи наблюдателни кули. Неща, които навремето са били безмилостни днес са само свидетели и паметници за предметите и историите от едно време (преди около 500 години). Имаше и музей на находки от гмуркане около потъналите кораби в океана наоколо.
Нещата лека-полека започваха да се оправят, след малка разходка из уличките на стария град по време на молитва(всички бяха в или около джамията) седнахме да охладим души от жегата (33 градуса) и да вкусим малко вкусна манджа.Осъществихме вкусен досег със суахили кухнята.
За да си останем с доброто настроение решихме да прескочим пазара за подправки и риба и с един туктук отидохме на известния плаж Nyali Beach. Малко релакс и освежаващи напитки и стана време да се прибираме към хотела с цел подготовка и почивка пред дългото пътуване до София, а именно Момбаса - Найроби - Шарджа - Истанбул - София.
Извод: Момбаса може да се превърне в приятно преживяване, ама трудно. Като известно масово пристанище привлича всякакви хора и интереси и повечето улици не са приятно място за разходка. На по-централни места, както и по мостовете между островите е хубаво да си държиш здраво нещата, защото продавачите на вода и плодове в задръстванията се превръщат в джебчии. Най-добре е оттам да се минава бързо и с кола със затворени прозорци, защото в някои, много редки случаи може да метнат нещо през прозореца. По по-спокойните и пешеходни улици в стария град може да се ходи, стига да не ти пречи постоянното влачене и мърморене и зарибяване за нещо от хора с идентификационни карти на туристически гидове. По крайбрежните квартали плажната ивица изглежда спокойна и приятна и много хора намират убежище в огромните хотелски комплекси. Реалността по пазарите е покъртителна. Голям плюс на Момбаса е летището и възможността от там да стигнеш на север и на юг, където крайбрежието на Индийския океан предлага за всекиго по нещо без брутални преживявания :-)
Беше някак си приятно и никак не ни се тръгваше, но нямаше как - стана девет и шофьорът ни Джон (типично кенийско име:-) ) вече ни чакаше.
След по-малко от два часа спокойствието и идилията ни забравиха, просто ни тръшнаха вратата под носовете и ни изхвърлиха навън. Не се опитвам да бъда поетичен, просто такова е чувството, когато влезнеш в Момбаса, пълна лудница. Сложно съединение от шумове и миризми те удря в лицето. Мръсотията цари навсякъде. Така ли ще приключи тази наша прекрасна кенийска история?
 |
| Нещо позитивно: персоналът на хотела сподели от храната си, за да не останем гладни вечерта. |
общо с описанието и снимките :-) , но да не бъдем дребнави. Хванахме туктук до стария град на Момбаса и посетихме Jesus Fort. Крепост, построена още преди португалците да доплават в тези води на Индийския океан. Представлявала е доста важен търговски център и комуникационна връзка със страните от средния изток. Естествено се наложи да отблъснем няколко нахални гайда, които искаха да се доберат до няколкостотин шилинга от който и да е турист. Ние не сме класически туристи и обичаме сами да се оправяме. Та разгледахме архитектурата на крепостта, инспирирана от формата на човек. Много топове разположени на всички страни, дупки за стрелба и високи наблюдателни кули. Неща, които навремето са били безмилостни днес са само свидетели и паметници за предметите и историите от едно време (преди около 500 години). Имаше и музей на находки от гмуркане около потъналите кораби в океана наоколо.
Нещата лека-полека започваха да се оправят, след малка разходка из уличките на стария град по време на молитва(всички бяха в или около джамията) седнахме да охладим души от жегата (33 градуса) и да вкусим малко вкусна манджа.Осъществихме вкусен досег със суахили кухнята.
За да си останем с доброто настроение решихме да прескочим пазара за подправки и риба и с един туктук отидохме на известния плаж Nyali Beach. Малко релакс и освежаващи напитки и стана време да се прибираме към хотела с цел подготовка и почивка пред дългото пътуване до София, а именно Момбаса - Найроби - Шарджа - Истанбул - София.
Извод: Момбаса може да се превърне в приятно преживяване, ама трудно. Като известно масово пристанище привлича всякакви хора и интереси и повечето улици не са приятно място за разходка. На по-централни места, както и по мостовете между островите е хубаво да си държиш здраво нещата, защото продавачите на вода и плодове в задръстванията се превръщат в джебчии. Най-добре е оттам да се минава бързо и с кола със затворени прозорци, защото в някои, много редки случаи може да метнат нещо през прозореца. По по-спокойните и пешеходни улици в стария град може да се ходи, стига да не ти пречи постоянното влачене и мърморене и зарибяване за нещо от хора с идентификационни карти на туристически гидове. По крайбрежните квартали плажната ивица изглежда спокойна и приятна и много хора намират убежище в огромните хотелски комплекси. Реалността по пазарите е покъртителна. Голям плюс на Момбаса е летището и възможността от там да стигнеш на север и на юг, където крайбрежието на Индийския океан предлага за всекиго по нещо без брутални преживявания :-)
