Трябва да се отбележи, че Кипър е страната на усмихнатите и любезни хора. Вече втори ден сме тук и навсякъде срещаме щастливи и дружелюбни хорица.
Усещаме спокойствието още с кацането ни в Ларнака. Но не от онова спокойствие, което те дразни, защото всички ги мързи. Не, просто без излишни нерви за нула време си взимаме колата под наем и се насочваме към източния склон на планините, към селото Пано Лефкара.
Дотук пейзажът е средиземноморски, с качването нагоре става леко пустинен. Дълги каменни полета с маслини, много варовикови скали. Всеки завой отваря невероятна гледка към долините и някое закътано село, а в далечината е морето.
Стигаме в Лефкара, което ще наречем най-дружелюбното село на Кипър(засега). Картата ни за gps не е достатъчно пълна и влизаме в един магазин да питаме. Оттам една жена направо ни завежда по стръмните улички до нашата каменна къща. Тропаме по голямата дървена порта, няма никой. Съседите са така любезни да позвънят на домакина, а той пък се е засилил отдолу като ни вижда...Бяхме го подвели, че по-късно ще пристигнем, а то пък довтасахме супер бързо. Къщата му е превъзходен пример за каменното строителство в района, с вътрешен двор и високи тавани. Получаваме напътствия какво да правим и специални домашно приготвени сладки за добре дошли.
Облачно е, това ни дава сили да продължим. Изкачваме и слизаме по каменните улички на селото, чийто основен поминък са дантелата и среброто. Усмихнати дами ни приканват да разгледаме ателиетата им, а ние искаме да задоволим и стомаха освен окото.
Компактното селце бе покорено от нас за отрицателно време, даже срещнахме домакина на още едно-две места. Явно умееше да бъде навсякъде:-)
 |
| Вътрешният двор на нашата каменна къща |
 |
| Дантели и сребро |
 |
| Сладкарничка за чудо и приказ |
 |
| малко почивка... |
 |
| готови за изкачване |
 |
| Целта: този приветлив ресторант |
 |
| Не всичко е камък тука, има и природа |
Решихме да посетим друго село Choirokoitia , където да търсим възстановени къщички от камък с формата на гъбки и бомбоубежища. Този път се затруднихме и с тесните улички, и с намирането на въпросните улички. Накрая спряхме до главната църква на върха на хълма и решихме да вървим. Сега вече се загубихме тотално. Но пък тесните пешеходни и пусти улици имат своя чар. Дори стигнахме до една екопътека, но се стъмваше и решихме да не вървим половин час, за да видим какво има зад хълма. В това село в събота вечер всички дядовци се бяха изтипосали на голямата кръчма до църквата, и учтиво се поздравихме на разминаване.
Движението в Кипър е ляво, това допринасяше за още по-забавните ситуации по иначе широките и комфортни улици по селата. Свиква се за няма и ден.
Уважихме и селото Точни, популярно за пренощуване - толкова е известно това село. Сградите бяха от тъмнобежов камък и наглеждаха коритото на пресъхнала река. В двора на църквата вървеше сватба, навлеците зяпаха от съседното заведение. Решихме да си ходим, и без това не бяхме канени.
Последна спирка за деня беше Gobernors's beach. Макар и по тъмно, първият ни досег с морето беше приятен. Скалите са врязани във водата и има дълга променада по каменна алея. Май ще ходим и по светло там...
Бяхме спокойни, че връщайки се в 8.30 на село ще имаме избор от таверни за вечеря. Да, ама не. Всичко беше затворено и улиците празни. В последния момент намерихме един отворен двор с ресторант, който май работеше, за да обслужи приятели и роднини. Добро попадение!
Между другото днес поне три пъти бяхме питани откъде сме и то от хора без бизнес изгода...чувстваме се специални!
