Ето ни на Ilha Grande, oстров в най-истинския смисъл на думата. Едно село, едно пристанище, десетина туристически пътеки из джунглата, където дебнат отровни змии и невероятни пейзажи. Плаж, много лодки в пристанището, палми и други високи екзотични дървета се клатят под ветреца. Дали достигнахме най-райското място в Бразилия? Третият им по големина остров, но може би най-красивият. Убежище от лудницата по градовете. Място, където до най-близкия банкомат пътуваш 45 минути по вода. Да, така би изглеждал тропическият рай, ако съществува. Тука дори и бездомните са отпуснати и щастливи, туристите разпускат всячески, и изобщо всеки просто се носи по течението и се слива с пясъка.
Не стигнахме бързо както очаквахме. От Парати, час и половина автобус до Ангра дос Рейс и час и 45 с една лодчица до главното и единствено село на острова Vila do Abraão. Без дори да знаем какви са цените и какво ще правим, си удължихме престоя с още една нощувка, просто ни хареса. Може би имахме нужда от това да се почувстваме островитяни. От това да се загубим по някоя пътека в гората, от това да вземем лодка такси до някоя синя лагуна?
Докато пиша това на плажа, група момичета мъкнат куфарите си с колелца по плажа, и повярвайте ми, те са единствените в този момент които се натоварват с нещо. Това е Ilha Grande.
Много ни харесва, че на целия остров кола няма да видиш, и пътища няма. Единственото моторно превозно средство, което видяхме, беше тракторът за извозване на боклук. Сутринта, ей така от нищото, падна едно чистене на улицата, едно извозване на боклука. Решихме, че или идва празника на селото, или идва Коледа(решението се взе на 18ти декември). Тука мафията с лодките и превозите беше голяма, всички ти предлагаха едно и също на еднакви цени, но имаше сигурно поне 50 агенции. Ние избрахме единствената, която не добавяше надценка за плащане с карта. Естествено на острова няма банкомат, а ние не носехме достатъчно кеш. Но като изключим тези дребни битовизми, още си бяхме островитяни.
Пътеките в гората са най-привлекателното вътре в острова. Вървиш и срещаш групи маймуни по дърветата, странни шумове и яркочервени птици. За историците има и останки от стар аквадукт, изолаторът за болни от холера имигранти и сигурно още какво ли не крие гората.
 |
| Изолатор за болните от холера |
Обратно в цивилизацията, привечер започва културно-увеселителната програма. Има открита сцена, на която се изявяват музиканти и актьори, заведенията работят на пълни обороти. Ние пък си спретнахме две страхотни градински вечери. Тук работят много южноамериканци, аржентинци, чилийци, обаче като цяло с английския не са напреднали много. Някои и с испанския не са, дали така се опитваха да предпазят острова от окепазяване? Ние му се радваме, макар и да е прекалено развит за тези, които го познават от преди десет години. Не е достатъчно скрит от сушата, та затова всеки гъзар си е построил по някоя къщичка в някое скришно заливче. Но не може да се сравнява с гъзарията около Парачи. Тука явно е по-скъпо и само истинските гъзари си позволяват. То и за обикновените туристи като нас се усети разликата, ама какво да правим, нали искаме да плуваме с рибите по лагуните и да се кекерчим на празни плажове под тропически дървета...?
 |
| Скок от lancha-та в Синята лагуна |
 |
| Една рибка |
 |
| Малко рибки |
 |
| Повечко рибки |
 |
| Зелената лагуна не е пренаселена |
 |
| Saco do Céu(Sky bag) |
Още от обиколката на Южна Америка
