Красивите пейзажи започват да се рисуват пред очите ни малко след като
минаваме входа на парка. Езерото с планините около него те подготвя за предстоящото - Перито Морено.
И няколко километра по-късно очите долавят уникална картина, от която душата почва да трепти и търпението да намалява в очакване да се докоснем до него - глетчера Перито Морено.
Автобусът почва да става тесен и цялото напрежение и нетърпение се изсипва в малкото корабче, което трябва да ни спести плуването в езерото и само за 20 минути ни разтоварва на броени метри от глетчера.
Там ни посреща този човечец и останалия персонал на единствената агенция, имаща разрешение да прави екскурзии върху самия глетчер.
След няколко минути инструктаж сме напълно готови да сложим котките за катерене и да се разходим отгоре. Трудно беше да се съсредоточим върху това, което ни говорят, защото има- няма някое парче лед изцепва пленяващия шум и пада във водата.
Перито Морено е роден за туристическа забележителност. Лесно се достъпва, до него се стига или по плажа или през гората, да не говорим за наличието на тоалетни от страната на глетчера. Сложили са няколко дървени маси, за да можеш докато хапваш обяда, който сам си си приготвил, да се наслаждаваш на дългия му край, който се врязва във водата. Толкова е красив, че понякога забравяш колко трябва да се внимава с ходенето.
Ние имаме опит от Виедма и като че ли тук не е толкова трудно катеренето - и времето е с нас, и пътеките са по-утъпкани, има само 2 гида на 16 души група. Това с "не е толкова трудно" отпада при първия продължителен наклон надолу, където по индийската ни нишка се наблюдават отклонения тип залитане, замятане на котки, ух-ах, опити за пързаляне по дупе. Тук леда няма толкова седименти върху себе си и навсякъде е дооста бяло. Лято е, повърхноста се топи а водата трябва да иде на някъде. Тук на помощ идва придвижването на леда в средата и края на глетчера с различна скорост. Така се получава разлика в напрежението и доста пукнатини в и около, които се получават лагуни и мини водопадчета. Разбрахме че е само визуална измама, обаче синия цвят, който имат тези пукнатини и дупки дава особена красота на повърхността на глетчера.
Почти бяхме на края на пътечката към плажа и си говорим, че тази агенция е по-стисната и не ни почерпиха по едно питие с този хубав стар и чист лед иии завой яко спускане надолу, красива вътрешна лагуна и до нея маса с чаши за уиски. Малко по-нагоре едната ни гидка :) пълни купата с лед и се почва смело сипване. Перфектния край за перфектната ледена разходка.
Стана време да обядваме, стори ни се че в един дъх мацнахме сандвичите, които набързо скалъпихме сутринта и се юрнахме към скалите на брега да се любуваме на гледката и естествено да дебнем за отчупвания.
Изглежда яко и готино и звучи като това да беше всичко за днес. Да ама не, зад хълма отсреща има още толкова за гледане. Обратно на корабчето и още 15 минути на автобуса гледаме северното крило на Перито Морено. Там са направили пътечки, по които можеш да се доближиш максимално и да гледаш шоуто от първия ред.
При придвижването към последната част от пътечката към първия едно ред се получи падане. Този не беше от глечера а Бистра се спъна и се наложи да приключим екскурзията в спешната помощ на парка и след това в болницата на Ел Калафате. За щастие не беше супер сериозно, струваше и доста силна болка и няколко дни куцане и ходене с еластични бинтове на двата крака. Та не само ходенето по леда може да е опасно, а и ходенето по метални и назъбени пътеки около него. Компенсираме шока, стреса и болката с топлото време и уникалната винена листа на Мендоса - столицата на виното на Аржентина.
Още от обиколката на Южна Америка
