4 х 4 до Уюни ден 1

    За да стигнеш от Сан Педро де Атакама до Солника Уюни трябва да минеш през много красиви места и да изживееш много неочаквани моменти. Отнема три дни, от които първите два се намираш на над 4000 метра надморска височина. Макар и да не е гладко возене по магистрала, а офроуд подрусване, за голяма част от хората остава силно положително впечатление, а за нас е удобен начин да напуснем Чили и да продължим напред към Боливия.

    Миграционните служби и чилийската граница се намират в Сан Педро. Cлед 50 км катерене се стига до границата с Боливия, където се минават всички
процедури покрай визи и т.н. Оказа се, че на тази граница не се искат никакви документи освен паспорт и съответната такса в долари. А ние правихме снимки, принтирахме резервации, жълти трески, сто неща. Добре дошли в Боливия! Където за 60 долара ти лепват един стикер в паспорта, т.н. виза. 

    Навън сме заобиколени от високи планини, повечето от които вулкани. Температурата минава към неприятно студено, но сервираната закуска с топъл чай помага. Естествено много хора питат за тоалетната, и винаги получават следния отговор: "Тук има само натурална тоалетна, практикуваме нудизъм". И съответно заголваш дупето на фона на голите вулкани. Тук ни чакат боливийските 4 х 4 джипки, които ще бъдат нашите домове следващите три дни. Шофьорите са и готвачи и туристически гидове и механици и каквото още притрябва. Нашият шофьор се казваше Джони :) направи всичко възможно да имаме едно незабравимо изживяване. В групата ни имаше една двойка от Италия на меден месец, студент от Бразилия и един поляк, живеещ на Бали. Натоварихме багажа и потеглихме към входа на националния парк, платихме задължителния вход и без никакви специални процедури тръгнахме да видим първата забележителност по пътя ни - Бялата Лагуна (Laguna Blanca). Отражението на съседните планини във водата я правеше привлекателна за обективите.

    Малко след това видяхме и Зелената Лагуна (Laguna Verde) - променяше си цвета към зелен, като пекнеше повече слънце и подухнеше малко ветрец. Цветовете се определят от различни минерали в състава на дъното.

    Продължаваме с пустинята Дали, защо Дали? Ами много прилича на некои от неговите велики творения. 

    Малко и релакс си трябва, та топваме се в топлите минерални извори Polques. Температурата на водата беше около 38 градуса. Би трябвало топлите води да са ни помогнали в аклиматизацията, ако е вярно, че намаляват налягането.

    Не повече от половин час возене и почнахме да усещаме аромат на варени яйца. Ами да, нормално, пред нас изпуши гейзерът Sol de Mañana. Хвърляше пара само на няколко метра, защото беше следобед и имаше доста слънце и вятър. Сутрин хвърля пара на над двайсет метра вертикално. В различните дупки имаше бълбукаща минерализирана кал.

   Пристигаме в първото ни място за нощувки до Лагуна Колорада. Като плащахме екскурзията ни казаха, че ще е много базово и че няма ток и вода... Очаквахме по една дъска на която да сложиш спалния чувал. Обаче имаше доста удобни легла и не много чисто спално бельо, та все пак ползвахме чувалите. Иначе докато опънем крака на леглата, Джони наготви и напълнихме коремите. Интересно разбиране за вегетарианска кухня - пържени яйца или зеленчуци с яйца :) 

    За да си отработим калорийките, се разходихме около цветната лагуна (Laguna Colorada), която имаше няколко различни цвята на водата и хиляди фламингота. Три вида фламингота живеят в Националния Парк Eduardo Abaroa- Андино, Чилено и Джеймс. Различават се в размера и цвета на опашката. Вятърът беше безмилостен, но не отказваше нито фламинготата да ровят за храна постоянно, нито нас да ходим. Чувствахме главите малко тежки, но трябва да свикваме на 4600 метра височина, където ще спим.

   Полякът реши да пропусне разходката, обаче като се върнахме около седем и нещо, взе та си промени мнението. Хубаво, обаче навън стана супер студено и тъмно и той не се връща. Джони оправя колата за утре и после трябва да готви вечеря. Решихме мъжете от групата да идем да го търсим, защото на такава височина е лесно да припаднеш или да се загубиш, тъй като няма светлини никъде. Отне ни около 20 минути, човекът решил да снима фламингота на тъмно и се бил улисал. Забравил, че е част от група и другите ще се притесняват за него.

   След първия ден се усетиха няколко неща. Първо Джони беше много як пич и караше внимателно и дори обеща да готви без яйца за Бистра. Второ височинната болест се изразяваше в мрънкане и главобол на половината хора. Трето - трудно е да се обясни концепцията на споделянето между 12 души. Четвърто - липсата на душ сплотява дори непознатите. И последно - никога не излизай да търсиш в тъмното някой непознат, изперкал от корпоративния свят.

4 х 4 до Уюни ден 2
Пленени в солникът Уюни
Още от обиколката на Южна Америка