Япония: Айнокура-Каназава-Киото

    Както може да се очаква от стръмните разходки и чистия въздух, станахме рано зарана и отново се шокирахме от броя ястия, които трябваше да изядем. Няма как да обидим домакините, напънахме се до предела на възможностите си. Излязохме на припек, обиколихме които улички можахме и зачакахме да дойде време да слизаме към спирката на междуградския транспорт. За такова затънтено мястото в планината, инфраструктурата беше безупречна. Радвахме се, че тя ни помогна да стигнем до това прекрасно кътче.

Пътят до Киото беше дълъг, затова решихме да направим бърза спирка в Каназава.

    Там искаме да хвърлим раниците в багажните отделения на гарата и да отскочим за час-два до замъка, парка до него и известните градини в центъра на града. Не беше от най-добрите ни дни в ориентирането, по начало картата, която имахме от книгата, беше много малка и обща. Излезнахме от гарата в грешна посока, след 30 минути вървене нещо не беше наред. Бяхме минали по верния мост, но бяхме от грешната страна. Оказа се, че това предградие е било областта за забавления на града преди време. Озовавайки се от вярната страна, осъзнахме колко е голям градът и колко са високи сградите. Питахме хора, обясняваха ни предимно с ръце и крака. Стъпка по стъпка наближавахме зоната с нашите забележителности. Срещнахме полицай, които без да обели дума извади карта и ни надраска: ние къде сме, замъкът къде е. Картата беше на японски, но само след още няколко минути и опит да влезем през забранен вход се сдобихме от друг дружелюбен човек с карта на английски. Този път вече нямаше място за грешки и заблуди и се озовахме в парка на замъка, започнахме да обикаляме и разглеждаме.

Нямаше как да не хапнем от вкусните оризови топки с дресинг от черешови цветчета

   В крайна сметка ни отне няколко километра ходене и разговори с 6 човека и бяхме там! След замъка, който е бил и военна крепост и кампус на университет, пресякохме една от портите и мост и се озовахме в градината Кенрокуен, известна като една от най-красивите в Япония. Тук снимките говорят по-добре, докато ние примляскваме оризовите топки с вкус на разцъфнали череши(които всъщност бяха попрецъфтели :-)

Фонтан с естествено налягане на водата

    Колкото и да се откъснахме от битовизмите на ориентирането, малките поточета ни унесоха в мечти и почти бяхме забравили, че имаме влакове за хващане. Хванахме влака и пристигнахме навреме, благодарение на случайната ни среща с доброжелателен шофьор на автобус. Не разбрахме кой беше автобуса и дали маршрутът му включваше гарата, но човекът се отнесе с нас като с прескъп товар и същевременно мили гости и ни закара почти за без пари. Такива хора, учтиви и сърдечни, постоянно срещахме в Япония.

    Този ден видяхме най-много бизнес хора по влаковете. Или поне хора в костюми. Някои пътуват по два часа до вкъщи, като не губят време във влака - работят, разговарят, натикани някъде по телефона или в най-добрия случай използват времето за вечеря. Очите рядко се вдигат от лаптопа или телефона. Животът на костюмара.

    Най-накрая сме в топлото Киото. Като по чудо намираме тихия квартал и нашата шумна къщурка. В общата кухня се готви вечеря и лигите ни текат докато свикваме с големия град. Тук стаите са тесни и шумове и миризми идват отвсякъде, но атмосферата е обещаваща.

Кварталът е живнал дори в 10 вечерта, но ние ще събираме сили за обиколките на бившата столица и културен рай.