Накатсугава - вечеря в старовремски ресторант с вкусни ястия и закуска със всички бизнесмени в хотела. Това са впечатленията ни oт този нетуристически град с удобна локация за свръзка. А също и такситата, които имаха бяла бродерия върху тапицерията. Тоест следващата ни дестинация вече крещеше да се насочим към нея.
С влак или два стигнахме до Ширакава-го, където е запазено почти цяло село от гашо стил къщи.
Тези заострени покриви спасяваха от сняг и студ, но ние не отивахме в зимната идилия, а напролет, когато самотни преспи сняг позираха до разцъфнали дръвчета. Цялото селце носеше автентична атмосфера, макар и доста от къщурките да бяха магазинчета за сувенири и да имаше тълпи от туристи навсякъде.
За наше щастие, нямаше свободни стаи в гашо зукури къщите и ние се насочихме към алтернативно село, и уцелихме десетката. Първо, там имаше двайсетина къщички, всичките запазени, и само един магазин. Атракции като двайсетдневния камък(когато се покаже от снега, до 20 дни идва пролет) и дървото, спасило селото от лавина, се достигаха само по горските пътеки, които водеха и към фантастични гледки на селцето, сгушено между високи планини. Близки склонове вече се раззеленяваха, мяркаше се някое бяло или розово дърво. В далечината снеговете си седяха и напомняха, че зимата току-що е свършила. Това усещане на малко селище между високи достолепни планини и хълмове много напомняше на Мачу Пикчу, с разликата, че на последното не може да се преспи(поне легално).
Ние бяхме късметлии да уцелим последното гашо в района, с майка и дъщеря домакини, които сърдечно комуникираха с нас и ни караха да се чувстваме у дома си. Вечерята беше обилна с традиционни за раойна зеленчуци, мисо супа, суши, пъстърва и още десетина вкусотии...Прегледахме записите от фестивала, музикални инструменти и танци, обясниха ни как да свирим и да се стоплим в студените планински нощи. Всички стени на стаите бяха плъзгащи се врати, оставящи възможност за разпределянето на стаите по много и различни начини.
Това откъснато селце беше диамант! И природата величествена, и хората сърдечни и същевременно пазещи своето признато световно наследство.
Тези заострени покриви спасяваха от сняг и студ, но ние не отивахме в зимната идилия, а напролет, когато самотни преспи сняг позираха до разцъфнали дръвчета. Цялото селце носеше автентична атмосфера, макар и доста от къщурките да бяха магазинчета за сувенири и да имаше тълпи от туристи навсякъде.
За наше щастие, нямаше свободни стаи в гашо зукури къщите и ние се насочихме към алтернативно село, и уцелихме десетката. Първо, там имаше двайсетина къщички, всичките запазени, и само един магазин. Атракции като двайсетдневния камък(когато се покаже от снега, до 20 дни идва пролет) и дървото, спасило селото от лавина, се достигаха само по горските пътеки, които водеха и към фантастични гледки на селцето, сгушено между високи планини. Близки склонове вече се раззеленяваха, мяркаше се някое бяло или розово дърво. В далечината снеговете си седяха и напомняха, че зимата току-що е свършила. Това усещане на малко селище между високи достолепни планини и хълмове много напомняше на Мачу Пикчу, с разликата, че на последното не може да се преспи(поне легално).
Ние бяхме късметлии да уцелим последното гашо в района, с майка и дъщеря домакини, които сърдечно комуникираха с нас и ни караха да се чувстваме у дома си. Вечерята беше обилна с традиционни за раойна зеленчуци, мисо супа, суши, пъстърва и още десетина вкусотии...Прегледахме записите от фестивала, музикални инструменти и танци, обясниха ни как да свирим и да се стоплим в студените планински нощи. Всички стени на стаите бяха плъзгащи се врати, оставящи възможност за разпределянето на стаите по много и различни начини.
Това откъснато селце беше диамант! И природата величествена, и хората сърдечни и същевременно пазещи своето признато световно наследство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!