Турбуленцията от разглеждането на линиите Наска в коремите ни лека полека отмина. Даже се почерпихме с вкусни палачинки за обяд и вече с цялата покъщнина сме се изкиприли на гарата да чакаме автобуса ни за Лима. Леко притеснение се зароди в погледите ни, след като вече минаваше час след уговореното време и автобусът не идваше. Това не е нещо особено по тези ширини, но в случая бяха обещали да ни предупредят, ако има забавяния. Беше специален автобус, резервирахме си го още в Ла Пас. Нещо като Hop On Hop Off, ама на дълги разстояния, с гайд и с някоя друга спирка пътьом за разглеждане на забележителности. И вече закъснява с час, последният нормален автобус за Лима замина. Ние си правим план да се връщаме в хостела да спим и да си купим билети за директен автобус за утре. Въпросният така и не сме го плащали, та не е проблем да си купим билети за друг автобус при нужда.
И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само
ние, гидът ни и едно момче от Китай. Били му обещали, че ще го водят на кулата в Наска да види поне някоя линия. Така и така спряхме и трябва да го чакаме - айде и ние барабар с него на кулата. Нищо специално не се вижда от там, особено след като вече си минал от там със специалното самолетче.
Тръгваме, шофьорът кара все едно бяга от нещо, с доста рискови изпреварвания. Разбираме, че отиваме към малкото оазисно градче Уакачина, където трябва да сменим автобуса с друг. Почти със затворени очи изчакахме да пристигнем. Там вече беше истинската изненада, автобусът за Лима заминал и ние сме меко казано заседнали там. От агенцията ни предлагат да ни пратят по някой късен автобус на друга компания и да пристигнем в Лима по нощите или да ни платат стая и да пътуваме със следващия техен автобус в 18:40 на другия ден :) а сега е 20:30. Кофти опции, напрежението нараства. Гидът ни беше пич и реши да поеме нещата в собствени ръце, проявявайки разбиране и осъзнавайки, че ни прецакват плановете яко. Даде ни неговата стая, а той отиде да спи някъде без пари. На практика не плащаме стая, но не заради агенцията, а заради него.
Използваме времето да хапнем и да пийнем по бира за успокоение. Това е парти центъра в местната пустиня, вечеряхме в дискотека:-) Виждаме сянката на огромната дюна зад хотелите, атракцията, заради която тук има много туристи сандбордисти. Ставаме в шест сутринта да я щракнем набързо и заедно с гида ни отиваме да ни купи билети за най-ранния автобус към Лима.
През цялото време се обяснява по телефона с офиса, които настояват да си платим пълната сума за пътуването. Като се сметне че не ни платиха нощувката, даже щяха да са на плюс защото нормалните автобуси са доста по-евтини от техните. Каква наглост! Не стига че не предоставиха никаква услуга и искаха да ни размажат по пътя, ами искат и ако може на плюс да излязат! Тук вече се наложи да си играем на доброто и лошото ченге. С повдигнат тон и нерви даваме последно предложение: плащаме ви всичко, но ни издавате бележка и отиваме в полицията да заведем дело. Защото ни прецаквате пътуването и ни обирате парите за това. Съответно леко приповдигнатия тон и ключовите думи полиция, съдене, оплакване привлякоха вниманието на всички хора в чакалнята. Гидът беше на ясно, но тези от офиса не разбираха положението. Както се казва, като работиш за идиоти, сам си си виновен. Накрая и той се ядоса и вика: нали съм ви купил билет, заминавайте за Лима и там ако искате минете през офиса да оправите сметките. След като му споделихме с какъв ентусиазъм няма да търсим тъпия им офис, си казахме чао.
Още от обиколката на Южна Америка
И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само
ние, гидът ни и едно момче от Китай. Били му обещали, че ще го водят на кулата в Наска да види поне някоя линия. Така и така спряхме и трябва да го чакаме - айде и ние барабар с него на кулата. Нищо специално не се вижда от там, особено след като вече си минал от там със специалното самолетче.
Тръгваме, шофьорът кара все едно бяга от нещо, с доста рискови изпреварвания. Разбираме, че отиваме към малкото оазисно градче Уакачина, където трябва да сменим автобуса с друг. Почти със затворени очи изчакахме да пристигнем. Там вече беше истинската изненада, автобусът за Лима заминал и ние сме меко казано заседнали там. От агенцията ни предлагат да ни пратят по някой късен автобус на друга компания и да пристигнем в Лима по нощите или да ни платат стая и да пътуваме със следващия техен автобус в 18:40 на другия ден :) а сега е 20:30. Кофти опции, напрежението нараства. Гидът ни беше пич и реши да поеме нещата в собствени ръце, проявявайки разбиране и осъзнавайки, че ни прецакват плановете яко. Даде ни неговата стая, а той отиде да спи някъде без пари. На практика не плащаме стая, но не заради агенцията, а заради него.
 |
| Отдавна не бяхме вечеряли в дискотека |
През цялото време се обяснява по телефона с офиса, които настояват да си платим пълната сума за пътуването. Като се сметне че не ни платиха нощувката, даже щяха да са на плюс защото нормалните автобуси са доста по-евтини от техните. Каква наглост! Не стига че не предоставиха никаква услуга и искаха да ни размажат по пътя, ами искат и ако може на плюс да излязат! Тук вече се наложи да си играем на доброто и лошото ченге. С повдигнат тон и нерви даваме последно предложение: плащаме ви всичко, но ни издавате бележка и отиваме в полицията да заведем дело. Защото ни прецаквате пътуването и ни обирате парите за това. Съответно леко приповдигнатия тон и ключовите думи полиция, съдене, оплакване привлякоха вниманието на всички хора в чакалнята. Гидът беше на ясно, но тези от офиса не разбираха положението. Както се казва, като работиш за идиоти, сам си си виновен. Накрая и той се ядоса и вика: нали съм ви купил билет, заминавайте за Лима и там ако искате минете през офиса да оправите сметките. След като му споделихме с какъв ентусиазъм няма да търсим тъпия им офис, си казахме чао.
Когато ни кажат, че може да не си плащаме за едно голямо нищо, ние благодарим и дим да ни няма. Равносметката е следната: с леко объркано разписание пристигнахме в Лима за без пари, като имахме междинна нощувка в Уакачина и видяхме дюната над оазиса, рай за сандбордисти. Ако си бяхме мълчали щеше да ни струва много. За да има щастлив край, трябва да си поискаш правата.
Вече сме в Лима на гости на нашия домакин от couchsurfing и си правим обиколка на плажовете. Малко отпускане след събитията последните дни. Лима през лятото е красива. Надвечер той и приятелката му хвърлиха парти у тях с приятели, на което трябваше да напълним главата на едно момче, желаещо да пътува за първи път извън Перу, с идеи. Искаше да ходи в Азия за 4 месеца. Сега има толкова идеи и съвети, че ще му пламне главата :)
На другия ден освен още обиколки из непознати за нас квартали и прекрасна храна, с която ни почерпи, Хано беше нашия сърф учител и направихме сефтето и в този спорт. Хареса ни, ще трябва да се повтори и потрети :)
Затворихме цикъла на обиколката - започнахме с плаж, лято и без тен в Рио де Жанейро и завършихме с плаж, лято и с много тен в Лима. До нови срещи, Америка Латина! Hasta luego!
Още от обиколката на Южна Америка
