След около 11 хиляди километра летене, 3 часа возене към хотела и пристигане късно вечерта, когато всички най-страшни твари са във вихъра си, нищо не можеше да ме зарадва повече от един прекрасен спокоен ден на Бали. Точно така се и случи.
Събудихме се малко преди 6 часа. Приятният полъх на вятъра и безкрайната зеленина в градината дадоха начало на поредицата прекрасни дни в Бали. Забързахме през разбуждащата се градина и след няколко крачки и снимки бяхме на плажа, от където наблюдавахме изгрева на слънцето. Чернеещи се в далечината лодки - юкунг преминаваха през излизащото на хоризонта огромно ярко жълто-червено слънце. Още не беше горещо, което спомогна да съзерцаваме на спокойствие изгрева и да се насладим на първата ни закуска. Естествено бяхме първи в ресторанта и започнахме деня със плодова салата, сок и палачинки, поръчани по забавен начин на още сънения сервитьор (работното им време дори не беше започнало още), радвайки се на морето.
Добро утро, Бали!
Нямаше как да не ни направи впечатление многобройният персонал на хотела...за всяка дейност, била тя и невремеемка и рядко извършвана, имаше различен човек. Например имаше мъж, който чистеше с кепче басейна, друг събираше суха трева, трети чупеше сухи клони от палмите, четвърти поливаше. Само това... по няколко пъти на ден. Беше забавно постоянно около теб да кръжат хора, които винаги поздравяват, когато срещнете погледи. Приветливи и усмихнати. Бързо стигна до нас възможността да наемем моторче и да разгледаме околността. За нула време ни предоставиха скутер, ние го яхнахме и отпрашихме по тесните криволичещи пътища. Имахме невероятния късмет да минем през непокътнати села, без развит туризъм, където хората си живееха нормален живот - децата си играеха, извършваха се дейности по прехраната в двора, а някои по-изморени лежаха на сянка под дебели покриви от листа.
Наближи 6 часа, започна да се поскрива слънцето. Така е близо до Екватора. Изгрява в 6, залязва в 6. Тъй като се пренаситихме с емоции за тези близко 12 часа, решихме да дадем почивка на телата и възприятията си, като преди това се почерпим с традиционна вечеря.
Събудихме се малко преди 6 часа. Приятният полъх на вятъра и безкрайната зеленина в градината дадоха начало на поредицата прекрасни дни в Бали. Забързахме през разбуждащата се градина и след няколко крачки и снимки бяхме на плажа, от където наблюдавахме изгрева на слънцето. Чернеещи се в далечината лодки - юкунг преминаваха през излизащото на хоризонта огромно ярко жълто-червено слънце. Още не беше горещо, което спомогна да съзерцаваме на спокойствие изгрева и да се насладим на първата ни закуска. Естествено бяхме първи в ресторанта и започнахме деня със плодова салата, сок и палачинки, поръчани по забавен начин на още сънения сервитьор (работното им време дори не беше започнало още), радвайки се на морето.
Добро утро, Бали!
Продължихме сутринта с релакс около басейна и фотосесия...
Нямаше как да не ни направи впечатление многобройният персонал на хотела...за всяка дейност, била тя и невремеемка и рядко извършвана, имаше различен човек. Например имаше мъж, който чистеше с кепче басейна, друг събираше суха трева, трети чупеше сухи клони от палмите, четвърти поливаше. Само това... по няколко пъти на ден. Беше забавно постоянно около теб да кръжат хора, които винаги поздравяват, когато срещнете погледи. Приветливи и усмихнати. Бързо стигна до нас възможността да наемем моторче и да разгледаме околността. За нула време ни предоставиха скутер, ние го яхнахме и отпрашихме по тесните криволичещи пътища. Имахме невероятния късмет да минем през непокътнати села, без развит туризъм, където хората си живееха нормален живот - децата си играеха, извършваха се дейности по прехраната в двора, а някои по-изморени лежаха на сянка под дебели покриви от листа.
Стандартният начин да се пренесе нещо от една точка до друга, е на главата. Главно жените виждахме да носят големи купи, кашони, кофи, пълни с материали, върху главите им. Имаше и истински тренирани, които не ползваха ръце за да подпират или балансират. Или може би товарът им беше по-лек. Дори да изглежда нездравословно за човека, тези жени имаха изправена стойка, за която половината танцьори и модели могат само да завиждат.
В едното село дори си "говорихме" с най-голямото от компания деца. То ни пита от къде сме, усмихна се неразбиращо като чу отговора, през това време се насъбраха още деца, майка с бебе...въобще атракция си бяхме. Личеше си, че живеят бедно, но всички бяха усмихнати и ни се радваха.
Навсякъде по пътя, където и да минехме, всички ни поздравяваха, махаха весело. Няма как да не се почувстваш страхотно при такава реакция на хората.
Не пропуснахме да минем и покрай така известните оризови полета. За да се докоснеш до тяхната магия, не е нужно просто да ги видиш. Трябва да ги помиришеш. Те дадоха капка свежест след няколкото часа на мотор, когато не усещахме определени части от тялото си. Оризът е главното препитание на хората от острова и работата по отглеждането му е тежка. Няма парче земя, засято с ориз, което да не изглежда красиво.
Задремахме към 8 и нещо(наистина:) ), изтощени от първия ни ден в Бали. По-късно се събудихме, погледах ме къде каква животинка пълзи, но тъй като нямаше почти нищо(изключваме откритата баня), заспахме спокойно до края на нощта. Всъщност по-добре да говоря са себе си само, защото Наце не може да спи по 100 часа като мен и вечер обикновено я допиваше някоя бира, я гледаше и качваше снимки в нашите онлайн албуми....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!