Придвижваме се на юг. Провинцията Yunnan се оказва обещаваща откъм туристически забележителности. Кунминг(Kunming) е главният град и е доста по-скромно населен от Пекин и Шанхай – само около 6 милиона души. Усеща се не само повечето пространство, но и много по-чистият въздух. С лекота и охота изяждаме по едно помело за обяд преди да се отправим към планината в близост до града – т.н. Спяща Красавица. Липсата на мъгла позволява да се види колко е голям града, как небостъргачите никнат един след друг, най-голямото езеро в провинцията – Dianchi. Въобще Кунминг е сериозен претендент за еко-град – дори летището е първенец по най-малко вредни газове. Езерото е подобрило чистотата на водата последните пет години, а горите на Спящата Красавица миришат на бор и магнолия.
Освен слънчевите лъчи и ободряващата зеленина, ние търсим и поредица от храмове и каменни останки, водещи до
Dragon’s Gate. Почти вертикална скала, с много скрити стълбища в тъмни пещери, тераси с гледка към огромния град с огромното езеро. Нашият гид ни обяснява историите около всяка статуя, рисунка и олтар – в Китай история да искаш. Най-важната поука си остана очакването след като пипнем Dragon’s Gate да направим състояния. „Оnce you pass the dragon’s gate, your fortune will be made.“. Може би нашето богатство ще бъдат следващите дни в Китай?
Като говорим за пипане, много е важно да се пипат различни камъни и статуи тука. За щастие, късмет, дълголетие, любов, урожай, безсмъртие, и това е само началото на списъка. В този и следващия ден пипахме какво ли не, защото когато си в Китай правиш като китайците. По-екзотичните предмети носеха късмет в специфична игра в Китай, или успех в търсенето на половинка с правилната зодия по китайския календар.
Привечер се разходихме в квартала около хотела ни. Оказа се приятна комбинация от студентски град и парк наблизо. За малко и да намерим хора, които говорят английски, та да ни упътят. Толкова добре се справихме с навигацията по парка, че решихме да се подкрепим с по бира преди да напазаруваме за вечеря. Не стана с бирата – така и не намерихме заведение, в което да се разберем на ръчно-крачния или някой от 10-те езика които говорим. Все се сещам за онзи виц, където единият полицай казва на колегата си: „и какво като знае пет езика, да не би да се оправи в България?“. И ние не се оправихме, макар и да имаше желание от двете страни. А то с бинг translate всеки може, но ние гледаме да го ползваме само в екстремни ситуации. Та замириса ни на скара, и решихме да си поръчаме за вкъщи. Обяснихме се да не е люто, то пък стана много люто. Мислехме си, че уцелихме някакво познато нам месо, но не беше. Голяма победа беше намирането на бира. На студена бира!!! И така, в хотелската стая опънахме люти тиквички и картофи на скара, месо от неясно какво животно, студени бири и козунак със стафиди(мислехме, че е хляб).
На другия ден се отдалечихме малко от Кунминг за да посетим природния феномен Stone Forest. Обикновено камънакът в един момент омръзва, колкото и голям фен да си. Но в Каменната гора това е невъзможно. Всичко е толкова сюрреалистично!
Време е за храм – Golden Temple. От кулата с камбаната са наградите за изкачването до там – да удариш камбаната или просто да се насладиш на градчето Кунминг за пореден път от високо. Гората мирише прекрасно и времето е с нас – слънце и ветрец ни съпътстват постоянно.
Нощен влак до Дали ни чака – понеже магистралата е в конструкция, а и нали сме авантюристи. Гарата далеч не е най-приятното място, при все че се конкурираме с 100000 човека за място в чакалнята. Сигурността е затегната от миналогодишните инциденти там. Навечерието на 1ви май е – официален празник и още повече хора искат да пътуват. Докато ние правим схеми как ще се разменяме с хора, за да сме в едно спално купе, хрупаме семки – защото сме вече местни. Това още повече привлича погледите на останалите – не стига че сме с големи носове и говорим странен език, ми и люпим семки и се смеем шумно(последните две типични китайски черти).
Неочаквано за нас успяваме да дремнем добре в спалния вагон – чисто е и ние окупираме 3 от 4 места в купето. Само преминаването от стари към още по-стари релси понякога е болезнено и събуждащо събитие – свиква се. В 6 без нещо биваме любезно събудени и се нареждаме да слизаме. Всички пасажери без нас като по часовник се изреждат да си мият зъбите във вече изстрадалата тоалетна. Никога няма да разберем как можеш да си миеш зъбите при миризма, от която ти премалява…но някак си оживяваме, за да успеем да слезем на гарата в Дали.
Освен слънчевите лъчи и ободряващата зеленина, ние търсим и поредица от храмове и каменни останки, водещи до
Dragon’s Gate. Почти вертикална скала, с много скрити стълбища в тъмни пещери, тераси с гледка към огромния град с огромното езеро. Нашият гид ни обяснява историите около всяка статуя, рисунка и олтар – в Китай история да искаш. Най-важната поука си остана очакването след като пипнем Dragon’s Gate да направим състояния. „Оnce you pass the dragon’s gate, your fortune will be made.“. Може би нашето богатство ще бъдат следващите дни в Китай?
Като говорим за пипане, много е важно да се пипат различни камъни и статуи тука. За щастие, късмет, дълголетие, любов, урожай, безсмъртие, и това е само началото на списъка. В този и следващия ден пипахме какво ли не, защото когато си в Китай правиш като китайците. По-екзотичните предмети носеха късмет в специфична игра в Китай, или успех в търсенето на половинка с правилната зодия по китайския календар.
Привечер се разходихме в квартала около хотела ни. Оказа се приятна комбинация от студентски град и парк наблизо. За малко и да намерим хора, които говорят английски, та да ни упътят. Толкова добре се справихме с навигацията по парка, че решихме да се подкрепим с по бира преди да напазаруваме за вечеря. Не стана с бирата – така и не намерихме заведение, в което да се разберем на ръчно-крачния или някой от 10-те езика които говорим. Все се сещам за онзи виц, където единият полицай казва на колегата си: „и какво като знае пет езика, да не би да се оправи в България?“. И ние не се оправихме, макар и да имаше желание от двете страни. А то с бинг translate всеки може, но ние гледаме да го ползваме само в екстремни ситуации. Та замириса ни на скара, и решихме да си поръчаме за вкъщи. Обяснихме се да не е люто, то пък стана много люто. Мислехме си, че уцелихме някакво познато нам месо, но не беше. Голяма победа беше намирането на бира. На студена бира!!! И така, в хотелската стая опънахме люти тиквички и картофи на скара, месо от неясно какво животно, студени бири и козунак със стафиди(мислехме, че е хляб).
На другия ден се отдалечихме малко от Кунминг за да посетим природния феномен Stone Forest. Обикновено камънакът в един момент омръзва, колкото и голям фен да си. Но в Каменната гора това е невъзможно. Всичко е толкова сюрреалистично!
Време е за храм – Golden Temple. От кулата с камбаната са наградите за изкачването до там – да удариш камбаната или просто да се насладиш на градчето Кунминг за пореден път от високо. Гората мирише прекрасно и времето е с нас – слънце и ветрец ни съпътстват постоянно.
Нощен влак до Дали ни чака – понеже магистралата е в конструкция, а и нали сме авантюристи. Гарата далеч не е най-приятното място, при все че се конкурираме с 100000 човека за място в чакалнята. Сигурността е затегната от миналогодишните инциденти там. Навечерието на 1ви май е – официален празник и още повече хора искат да пътуват. Докато ние правим схеми как ще се разменяме с хора, за да сме в едно спално купе, хрупаме семки – защото сме вече местни. Това още повече привлича погледите на останалите – не стига че сме с големи носове и говорим странен език, ми и люпим семки и се смеем шумно(последните две типични китайски черти).
Неочаквано за нас успяваме да дремнем добре в спалния вагон – чисто е и ние окупираме 3 от 4 места в купето. Само преминаването от стари към още по-стари релси понякога е болезнено и събуждащо събитие – свиква се. В 6 без нещо биваме любезно събудени и се нареждаме да слизаме. Всички пасажери без нас като по часовник се изреждат да си мият зъбите във вече изстрадалата тоалетна. Никога няма да разберем как можеш да си миеш зъбите при миризма, от която ти премалява…но някак си оживяваме, за да успеем да слезем на гарата в Дали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!